Улицата

Десета глава

Изпитание

Събудих се от почукване на вратата.

-Влез-казах аз с пресъхнала уста.

Вратата се отвори леко и постепенно и влезе Леонардо Дорис, който отново бе с наметалото си.Поздрави ме набързо, каза ми да слизам долу и излезе.Облякох черния си панталон и една синя тениска-дрехите, които си взех вчера ор онзи кош.Преди да изляза, се опитах да събудя Марк, но-тъй като бързах-не почаках отговор от негова страна, а директно се отправих към другия етаж.

Предположох, че Декстър ме чака в трапезарията, но масата със семпла покривка бе празна.Сега на къде?Единственото нещо, за което бях сигурен, че е на първия етаж, бе външната врата.

-Пф, най-сетне дойде.-рече Рамона, когато ме видя да се задавам по коридора.Пред портата стоеше нашият првподавател с черно яке.Той просто кимна към мен и се загледа в тавана.Скоро дойдоха и другите-Дерек и Жустин.Момичето бе облечено с тениска на някаква група.

-Къде е Марк?-попита ме тя.

- Не знам.-отговорих аз и погледнах към стълбите.

Чух стъпки и видях съквартирантът ми.Беше с гуменки, кафяв панталон, бяла тениска и без никакви гривни, което бе странно.

-Добре, да тръгваме-рече учителят ни-А, и Жустин...Смени си тениската.

-Но какъв е проблемът?-възмути се детето с лилавата коса.

-Просто отиди, ние тръгваме.Ще ни намериш.

Тя издаде някакъв странен звук и бясно се качи по стълбите.

Ходихме доста време и накрая стигнахме огромна поляна и Дорис ни помоли да седнем в кръг.Започна да говори:

-Вчера всички вие се представите и успях да разбера защо сте тук.Знам, че всеки от вас иска да спечели, но ще кажа едно:вие не сте магьосници.Знаете само елементарни магии, които няма да ви послужат за нищо.Сега имате възможността, която не се дава на много деца, да станете истински магове.Това означава, че ще знаете всичко-древни магьоснически езици, история и,  разбира се, заклинания.Често ще плачате, ще съжалявате, но това е реалността.И за това ви трябва издръжливост, което означава, че първият ви ден при Котвата ще е лек, защото ще правите само физически упражнения.Въпроси?

-Ъм...колко време... ще-е...останем тук?-попита Дерек, който бе седнал близо до мен.

-Това зависи само и единствено от вас.-отговори господин Дорис и започна да говори за заниманието, което ще правим днес.

Обясни ни, че трябва да тичаме възможно най-бързо до червения флаг, който бе на около двеста метра от нас.Беше прав, че ще бъде елементарно, но едно не разбрах:той каза, че победител ще бъде този, който остане последен.Менторър ни отиде до знаменцето и скоро ни показа знак да тръгнем.

Не бях сред почитателите на надбягванията, но се справях сравнително добре.Не знаех дали съм най-отпред или най-отзад, защото не отмествах поглед от Дорис, който стоеше зад бяла линия.Пулсът ми се ускоряваше.Дишах учестено.

Тогава стигнах мястото, където бе Декстър и единственото нещо което видях бе как той бавно изважда катраненочерна магическа пръчка.