Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Мейв, какво става, вярно ли е? - Джилиън я чакаше притеснена. Мейв кимна и повдигна рамене. -Нямам никаква представа как е станало, но си е счупила врата. -Не, не, не… - в мига, в който го чу, Сам отново избухна в сълзи. - Не, не може… няма как сама да си го счупи, стаята ни е малка, не може… някой трябва да го е направил… -Глупости. - измърмори Амбър, ала си спечели студен поглед и от двете си съученички. -Сам, ела, ще те вземем в нашата стая, полегни си и се опитай да поспиш… -Не съм уморена, ужасена съм! - извика Сам. - Трябва да се обадим веднага на полицията… -Казах на останалите, сигурно вече полицаите са на път. - Мейв полагаше големи усилия да запази спокойния си тон. Не беше особено близка с Бела, но случилото се я ужасяваше не по-малко от останалите. -Разбрахте ли за станалото? - Рой и Тревър влязоха в столовата. Когато видяха израженията им, разбраха отговора. -Сам, държиш ли се? - Рой се обърна към тъмнокожото момиче. Знаеше, че тя бе най-близка с Бела. Сам поклати глава, обърна се и седна настрани на една от малките маси. Амбър започна да си рови в телефона, а междувременно Тревър заяви: -Добре, това е сериозно, видях, че Отис се опитва да хване мрежа да звънне на полицията, но докато те пристигнат ще минат поне 5-10 минути, затова нека всички се съберем тук, в столовата, и да се разберем какво ще правим. -Как така какво ще правим? - Джилиън го изгледа объркано. - Ще кажем какво се е случило, това е. -Но знаем ли какво се е случило? - Тревър я изгледа сериозно. - Намерихме бележка. Чувайки това, Сам скочи на крака, останалите също изгледаха Тревър объркано. -Какво каза? -Бележка. - повтори момчето. - Не пишеше почти нищо, само числото 19 и едно усмихнато личице, нарисувано в горния десен ъгъл. Мейв го изгледа сериозно. -Значи… -Има вероятност някой да го е поставил върху трупа. Което значи, че може… -Някой да я е убил. - довърши Сам. - Аз ви казах, казах ви още от преди малко… -Добре, добре, нека не избързваме! - Джилиън отново пое думата. - Тази бележка може да е дошла отвсякъде, ако е била в джоба й, може просто да я е забравила там или… -Не беше в джоба. - прекъсна я Тревър. - Беше в косата й. Между кичурите, но пак се виждаше, Сам явно просто не я е видяла, понеже се е паникьосала. -Това не може да се случва… - Сам отново седна, имаше чувството, че краката не я държаха. Джилиън също усещаше, че всичко това й идва в повече. Рой стоеше безмълвно отстрани и обмисляше случилото се. Ами ако… Защо Бела би сложила бележка в косата си, в това нямаше логика. Нещо, в което имаше повече логика, беше някой да я е поставил там. Мислите му бяха прекъснати от идването на Отис и Джош. -Хора, качих се и на последния етаж, обиколих общежитията, никъде няма обхват. - рече Отис. -Как така, та това е училище, единият стълб е на сто метра зад сградата. - Мейв извади телефона от джоба си и провери. - Не може да бъде, и при мен е така. Нито една чертичка. -Това шега ли е? - Джилиън вдигна ръце. - Какво се случва тази вечер… -В такъв случай аз и още някой ще трябва да слезем до полицейското управление лично. - заяви Тревър. - Мейв, Джил, нещо против да дойдете с мен? Рой, ами ти? -Да, ние четиримата, звучи добре. - Рой кимна, момичетата също. -Добре, вземете си якетата, навън сигурно е студено. Останалите ни чакайте тук и недейте да докосвате или да се въртите около тялото, направо заключете стаята. Пет минути по-късно четиримата бяха облечени и готови да излязат. Когато обаче стигнаха до изхода, там ги очакваше нещо меко казано фрапиращо. -Какво е това?! - Джилиън остана със зяпнала уста. -Човече, това е психарско. - рече Тревър. Вратата, която принципно беше там, сега липсваше и на нейно място имаше стена. -Да не объркахме коридора… -Това е коридорът! - Мейв разтърка очи и погледна отново. - Хора, преди два часа минах през тази врата, това не е възможно! -Какво става тук, полудяваме ли? -Всичките едновременно? -Добре, добре, достатъчно, да се връщаме. - Тревър поклати глава и тръгна бързо към столовата. - Нещо става тук и трябва да разберем какво е. Имам лошо предчувствие. Останалите го последваха.
