Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Джей, скъпи… - Амбър стана от стола и се хвана за облегалката. - Не се чувствам добре. Ела с мен до тоалетната. Тревър я изгледа съмнително, докато двамата с Джей се отдалечаваха. Погледна часовника на ръката си и с ужас установи, че е точно полунощ. -Стойте! - той скочи от мястото си. - Време е. -Какво? - не разбра Джей, ала в следващия миг Амбър залитна и падна в ръцете му. Настана врява, всички станаха от масата и отидоха да видят какво се случва, с изключение на Сам, която гледаше отчаяно в една точка и сякаш не чуваше какво се случваше около нея. “Още един труп, каква изненада. - тази саркастична мисъл се прокрадна в съзнанието й. Момичето потрепери - явно свикваше с този ужас. - Скоро ще дойде и моят ред.” Питър я забеляза и тихомълкум се отдръпна от другите. -Сам? - побутна я. Тя не реагира. Побутна я още веднъж и момичето го погледна, а погледът й беше празен. Единствената искрица, която проблясна в очите й, бе тази, която гореше за него. Колко много го харесваше! И откога чакаше да й се отдаде правилната възможност. Но сега времето я притискаше да го направи възможно най-скоро. Часът бе 00:02, следващите 58 минути можеше да са последните в живота й. Не биваше да ги пропилява. На лицето й се появи широка усмивка и в следващия миг скръбта, отчаянието и тъгата като че ли изчезнаха. Питър я изгледа объркано. -Добре ли си? -Нищо ми няма. - отвърна тя. Питър леко се притесни. Приличаше му на луда. Хилеше се, а в същото време останалите се вайкаха около мъртвия труп на Амбър. Най-яростен, както можеше да се очаква, бе Джей. Той не говореше, нито викаше, но погледът му и човекът, към когото го бе насочил, бяха по-красноречиви от всяка досегашна негова дума. Джени беше под неговия прицел, а ръцете му трепереха от гняв. Рой забеляза това и дръпна приятелката си към себе си. -Ти ли беше? - Джей избута встрани останалите и се запъти към Рой и Джени. - Ти ли го направи, кучко, отговори! -Стой настрана! - изрече Рой, ала Джей с един замах го отстрани от пътя си и го повали на земята. Тръгна свирепо към Джени, ала в следващия миг Тревър го сграбчи и го удържа, междувременно Мейв се намеси, взе го от ръцете на Тревър и го повали на земята, заключвайки го, неспособен да мърда, чрез специалната си хватка от бойните изкуства. Джей беснееше като куче, а Рой все още не пускаше ръката на Джени. Тя също нямаше намерение да го пуска, в очите й имаше сълзи. -Ти ли беше?! - Джей крещеше в истерия. - Ти ли го правиш, отговори ми! Няма да се криеш вечно! -Джей, ти чуваш ли се?! - Мейв усещаше, че не може да го удържа още дълго. - Стой мирно, накрая ще нараниш и мен, и себе си. -Не ми пука, ще я убия! Тя го прави, сигурен съм! Всичко си беше наред преди нея! Рой беше готов да отиде и лично да го удари с юмрук в лицето, ала в същото време по неволя изпитваше съчувствие към него. Досега мислеше, че двамата с Амбър са били заедно просто заради секса и популярността им като двойка в социалните мрежи. Сега обаче по реакцията на Джей си личеше, че явно е имал някакви по-дълбоки чувства към нея. А сега лежеше на няколко метра от трупа й. Беше тъжна картина. Не можеше да му се сърди. -Мейв, пусни го. - помоли я той, когато видя, че хулиганът се поуспокоява. Когато се изправи, Джей изглеждаше не по-малко ядосан, но вече бе способен да владее изблиците си. Джени пристъпи напред. -Джей, казвам ти, аз не... -Мълчи! - изкрещя той, при което всички подскочиха от уплаха. - Ще разбера. Дори да е последното, което ще направя, ще разбера дали ти предизвикваш това. - той се запъти към изхода. -Не бива да… - Мейв се провикна, ала в следващия миг той излезе и затръшна вратата. -... излизаш сам. - довърши тя. - Супер! -Страшно ли е, че започнах да не чувствам такава тъга? - Джилиън разтри с два пръста челото си. Сам поклати глава. -Предполагам с всички ни е така. - рече тя. -Не трябва да е така. - поклати глава Джил. - Бяха ни съученици, все още са, телата им още са тук. -Шест тела. - каза Джени, а наум всички си рекоха: "Седем". Докато никой не гледаше, или поне той така си мислеше, Тревър мина покрай тялото на Амбър, грабна бележката от косата й и я шмугна в джоба си.
