Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше 21:30. Събрани около масата стояха оцелелите дванадесетокласници - единадесет от общо четиринадесет ученици. Трима бяха мъртви. Това пораждаше назряваща паника у почти всеки един от оцелелите, а същевременно с това подозрения започнаха да изплуват в съзнанието на някои от тях. Един от тези хора беше Джей, който бе вторачил погледа си в Джош и го гледаше злобно. Питър, от своя страна, наблюдаваше внимателно Джени Стратън, която стоеше плътно до Рой. Всеки гледаше към някого, но никой не обелваше и дума. В столовата бе настъпила гробна тишина. Накрая Джилиън не се стърпя и извика: -Добре, някой няма ли да каже нещо? Защото усещам, че ако стоя така още дори една минута, ще скоча и ще убия някого, а може би и самата себе си! -Може би Джош трябва да говори пръв. - обади се Джей. - Вечно неразбраният, големият аутсайдер, бедното детенце… Дали не му е прищракало и в един момент да е решил да вземе нещата в свои ръце? -Внимавай какви ги говориш. - предупреди го Тревър, ала хулиганът продължи: -Защо, нима всички тук не са наясно как Емерсън постоянно се заяждаше с него? Челси също. Може да е поискал отмъщение… -Джош беше с нас през цялото време. - Мейв пое думата. - Също така няма причина да убива Бела. Колкото до теб, Джей, не само Емерсън и Челси са се заяждали с него, ти и Амбър постоянно го правите. -Гледай си работата, старице! -Джей! Отис скочи от мястото си и се засили към него, ала Мейв го спря. -Остави, няма смисъл. Глупакът си остава глупак. -Вместо да се дразним един друг, нека обсъдим какво да правим. - Рой погледна към Джени и тя кимна в знак, че го подкрепя. - Трима наши съученици са мъртви, и при тримата намерихме бележки с усмихнати личица и някакво число. -Числата няма да са случайни. - намеси се Джилиън. - При Бела беше 19, при Емерсън 20, а при Челси - 21. Има някаква последователност, може би който го е сторил е убивал и преди това и отбелязва номера на жертвите си? И сега е подхванал нашия клас от жертва номер 19? -Възможно е. Но не мисля, че е това. - поклати глава Тревър. -19, 20, 21… - замисли се Рой. Нещо го накара да погледне часовника си - минаваше 21:35. - В колко часът намери тялото на Бела? - обърна се той към Сам, която още не можеше да се съвземе напълно. Очите й бяха подути от плач и тя не искаше да говори, но въпреки това го погледна и отвърна през сълзи: -Ъм, мисля, че… като че ли беше осем без петнадесет или някъде там, не знам… -19:45. - отбеляза си Рой и се обърна към Питър. - Кога за последно видя Емерсън? Питър се замисли. -Някъде към седем и половина, може би осем без нещо. Но тогава се видяхме за последно, а го намерих мъртъв около осем и петнайсет. -Ами вие? - Рой погледна към Джей и Амбър. - Били сте там, когато се е случило с Челси, помните ли точния час? -Да, само до това ни беше тогава, да гледаме часа! - тросна се Амбър. -Да, Рой, нищо лично, но нямаме ли по-голям проблем от това да търсим точен час на смъртта? - обади се Питър. -Не и ако часът на смъртта е интервалът, през който се случват убийствата. - отвърна Рой, при което видя срещу себе си много объркани погледи. Джени обаче, изглежда, разбра накъде биеше приятеля й и се намеси: -Прав е. На бележката, с която сте намерили Бела, е пишело “19”, а е била намерена след 19 часът. На тази на Емерсън е пишело “20”, а е намерен след 20 часът. Същото при Челси - умира около 21 часът и Амбър и Джей намират бележка до нея, гласяща “21”. Двамата с Рой се спогледаха. Той се радваше, че го бе подкрепила. Тревър също застана до тях. -За момента не желая да проверявам дали тази теория е вярна. Защото ако е, това означава, че който и да прави всичко това, си набелязва по една жертва на час и някой от тук присъстващите може да е следващ. -И какво предлагаш да правим, шефе? - Джей го изгледа подигравателно, но в същото време предпазливо. - Пробвахме да намерим изход - не стана. Вратата на възпитателката е заключена, три момчета не можахме да я разбием. -Ще спим на групи. - отвърна Тревър. - И без срам между момчета и момичета. Разпределяме се в три или четири стаи - в едната сме примерно аз и Рой, взимаме две-три момичета. В другата сте Джош и Отис, взимате две момичета… В третата сте Мейв и Джилиън - вие пък ще вземете някое и друго момче, Мейв е по-бойна от половината представители на мъжкия пол тук така или иначе. Последва истеричен смях от страна на Джей. Мейв се обърна към него и го изгледа изпод вежди. -Миналата година те размазах на футбол, баскетбол и дори на борба. - припомни му тя. - Разхвърлях половината от тук присъстващите, само Тревър ми се опъна, така че недей да се хилиш много… -Спокойно, Елза, не се хиля на теб. - отвърна остро Джей. - Стана ми смешно как Тревър каза “Джош и Отис, взимате две момичета…”. Там по-скоро момичетата ще пазят тях, отколкото обратното. -Джей! -Да, не е така. Те и петте в онази стая ще са женички така или иначе. -Виж го ти, големия мъжага. - измърмори Отис, а Джей скочи и тръгна заплашително към него. -Имам повече мъжество в малкия си пръст, отколкото ти някога ще имаш в цялото си тяло, женчо хилав. Преди Питър и Тревър да го дръпнат настрани, Джей изблъска Отис в гърдите и го събори на земята заедно със стола. Вдигна се врява, Джилиън и Мейв отидоха да помогнат на Отис да се изправи, а междувременно в цялата таши шумотевица някой се провикна: -Хей, Ейбрамс! -Какво? - Джей се обърна при повика и в следващия момент, засилен с всичка сила, някой го удари с юмрук право в носа, почти поваляйки го на земята. Амбър успя да помогне на гаджето си да не падне. Останалите погледнаха и останаха изумени - нападателят беше Джош. -Ах ти, малък педал… - с изкривена от гняв физиономия, Джей се засили срещу него, канейки се да го пребие, ала останалите момчета се намесиха и го спряха. Междувременно Мейв отиде при Джош и вдигна ръка. -Само така, мъжки! Дай пет! Джош сам беше изненадан от увереността си, а сега бе още по-изненадан от това, че Мейв му говореше. Принципно си обелваха по една-две думи на ден, но сега на изражението й бе изписана гордост. Не я остави да чака и й плесна ръката. -Знаех си, че го носиш в теб. Бойния дух. - усмихна му се тя. - Само чаках да се прояви. Ето, че стана. Явно много държиш на Отис. -Така е. - кимна той скунфузено и си нагласи очилата. - Той ме е защитавал много пъти. -Добре, сега, след като приключихме с цирка, какво ще кажете да си отиваме по стаите?! - предложи Тревър бесен. - Джей, човече, следващия път ще се разправяш лично с мен, да знаеш! -Кого предлагаш да вземем в стаите си, Тревър? - попита го Мейв и скръсти ръце. -Вие си изберете, първо дамите. - макар да беше ядосан, не си бе загубил чувството за хумор. Джилиън подшушна нещо на приятелката си и тя кимна. -Добре, ще вземем Сам и Питър. - заяви Мейв. Двамата тъмнокожи се спогледаха и се усмихнаха. Вътрешно се радваха, че ще са заедно, но никой не го призна на глас. -Добре. В такъв случай аз и Рой мислим да вземем Джени… Рой го изгледа и усети как се зачервява. Двамата не бяха обсъждали това и той идеално знаеше защо другарят му го правеше. -Също така Джей, за да не създава проблеми на другите… -А, не, друг път. - Джей поклати глава и прегърна Амбър през рамене. - Не си оставям жената заради вас. -Най-добре да сме на две групи, не на три, защото така Отис и Джош ще останат сами. - обади се Джилиън. - Тревър, вземи Джей и Амбър, а ние Джош и Отис. След като се разпределиха, всички се запътиха към пансиона. Напразно опитваха по пътя да чупят прозорците - стъклата все едно бяха бетон. Вратите на стаите се отваряха, ала прозорците вътре също бяха непробиваеми, а дръжките им липсваха.
