Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Всички отново се събраха в столовата край централната маса, за да обсъдят случилото се. Празните места постепенно се увеличаваха. А нощта бе едва в средата си. Оставаха повече от пет часа до изгрева. -Може часовникът ми просто да е изостанал. - предположи Мейв. Питър поклати главата си, докато притискаше лед към раната, която Джей му беше оставил. -Моят също показваше толкова. Факт е, че Джей умря по-рано. Въпросът е защо. -Извинете, че ще сменя темата, но не мога да проумея едно нещо - обади се Джил раздразнена: - За какво беше целият този цирк? Тревър, да не си преспал с гаджето му, та така ти се нахвърли? Мейв се подхили, при което приятелката й и останалите я изгледаха въпросително. Тревър въздъхна. -Мейв? - Джил не разбираше защо приятелката й се усмихваше в такъв момент. -Нищо, просто ми стана смешно колко близо си до истината. - тя скръсти ръце и погледна към Тревър. - Нали така, Тревър? -Добре, да, изчуках гаджето му, хили се още, давай! - Тревър блъсна яростно масата, стана и тръгна да обикаля нервно из помещението. Останалите го гледаха с недоумение. -Не е забавно. - рече по едно време Джил. - Сериозно питам, какво е станало? -Казах ти. - Тревър повдигна рамене и бръкна в джоба си. - Ето, ако не ми вярваш. - подаде й намачкан лист хартия. Джилиън го разгърна и зачете наум краткото послание върху бележката. Когато привърши, на лицето й се изписаха много емоции, сред които преобладаваше явно разочарование. Рой я гледаше объркано. Сърцето му се бе свило на топка. Тревър се шегуваше, естествено. Нямаше как… Той не бе способен на такова нещо. Не и той. -Ти ли го написа? - Джил търсеше някакво друго логично обяснение. -Мамка му, Джил, почеркът е същия като на другите бележки, НЕ, НЕ СЪМ ГО ПИСАЛ АЗ! Издъних се, ясно?! - избухна той и се хвана с двете ръце зад врата. -Откога? - попита го Джил, която все още осмисляше прочетеното. Тревър въздъхна. -От края на 11-ти клас. -”Издъних се”. - повтори Мейв с гневна насмешка. - По-скоро си се дънил в продължение на половин година. -Затваряй си устата, Мейв! -Някой ще обясни ли какво става? - обади се Питър, макар вече да знаеше отговора. Искаше да се увери. -Джей беше ядосан, понеже разбра, че Амбър му е изневерявала… - отвърна Мейв и добави: -... с Тревър. Всички погледи бяха насочени към Тревър и във всеки от тях се четеше недоумение. Рой, от своя страна, бе силно разочарован. Ръцете му трепереха, пулсът му се бе ускорил. Джени забеляза това и хвана едната му ръка в опит да го успокои.
