Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Рой и Джени се прибраха в стаята на Рой и Тревър. Джени седна на леглото до приятеля си и му хвана ръката. Рой целият трепереше, гневът го обземаше все повече след всяка изминала секунда и понеже не искаше да го показва пред Джени, той избиваше под формата на сълзи, стичащи се по бузите му и капещи от брадичката му. -Никога не бих го сторил. - поклати глава той и избърса носа си с опакото на ръката си. - По-скоро щях да се сбия с всичките, и с Джей, и с Емерсън, но никога нямаше да стоя безучастно и да гледам как я заравят, никога, никога… -Знам, Рой, знам. - тя го погледна и премести ръката си върху коленете му, опитвайки се да го успокои. - Познавам те. Ти не си такъв. -Вече не знам кой какъв е. - той разтърси глава. - А като си помисля, че съжалих Джей по-рано, когато плачеше за Амбър. Заслужаваше да умре, тя също, може би всички заслужават. -И Тревър ли? - попита го Джени, а той избухна: -НЕ ЗНАМ, МАМКА МУ! - веднага съжали. Пое си дълбоко въздух и издиша. - Джени, много съжалявам, най-малко на теб трябва да викам, само ти ми остана… -Рой, всичко е наред. - тя му се усмихна. - Не съм лигла, разбирам, че си разстроен, аз също съм потресена и ужасена, а познавам тези хора само от два месеца. Представям си какво ти е на теб. -Знаеш ли кое боли най-много? - момчето въздъхна и с усилия произнесе следващата дума: - Тревър. -Знам. -Джей, Емерсън, Челси и Амбър - и от тях съм потресен, но не чак толкова. Мейв, Джил, Отис и останалите - никога не бих предположил и за тях… Но Тревър… Джени, още не мога да го осмисля, та аз израснах с него, познаваме се от 5-ти клас. Знам, че не звучи като толкова дълго време, но той ми беше като трети родител за тези четири години, научи ме на толкова неща, беше ми като ментор. Научи ме да се боря, да отстоявам позицията си, извади ме от черупката ми. Преди него бях едно хилаво беззащитно хлапе. След няколко месеца, прекарани с него, вече умеех да всявам респект, да се държа с хората така, както те се държат с мен, да се защитавам, когато се налага - със сила. Приведох се и в по-добър външен вид, започнах да тренирам, придобих физическа и емоционална сила и издръжливост, въобще: станах нов човек. А сега разбирам, че човекът, който промени живота ми по този начин, първо: е спал с гаджето на друг, и второ: е прикрил убийство на наша съученичка. И е пазил тази тайна от мен цяла година. Джени го гледаше съжалително. Не знаеше как да му помогне. -Нямам представа как се чувстваш. - тя въздъхна и добави: - Понякога близките ни ни разочароват най-много. Но и тази болка ще отмине. -Да, вече го каза. - промълви той и разтърка очи. - Добре, да се връщаме, не биваше да те водя тук, не е желателно да се отделяме, колкото и да не ми се стои с другите в момента. Двамата станаха, излязоха от стаята и се хванаха за ръце на път за столовата.
