Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Кървава нощ: Финалът
06:20 -Това ми напомня на книгата на Агата Кристи - “Десет малки негърчета”. - каза Джени, докато двамата с Рой стояха прегърнати на масата. Лампите в столовата бяха изгасени. Труповете на съучениците им лежаха около тях, а този на Мейв седеше отпуснат на стола на голямата маса. Те бяха отишли на една по-малка маса близо до изхода. -Това беше любимата книга на Андреа. - отвърна Рой. - Помня, че постоянно я носеше в час. Запали и Отис по тази авторка. -Много добра авторка. - кимна Джени. Нощта бе към края си и макар да имаше още повече от половин час до изгрева, небето вече бе загубило частично катраненочерния си цвят.
06:30 Мъглата, която доскоро закриваше звездите, се бе разсеяла и сега двамата наблюдаваха през чистия прозорец красивия небосклон и си мислеха за външния свят. Рой държеше Джени плътно до себе си, запита се дали не я стиска твърде силно. Но Джени не даваше признаци да й е некомфортно, напротив - сама се сгушваше по-силно към него, сякаш за да се стопли. Двамата не бяха проронили и дума през последните десет минути. Нямаха какво повече да си кажат. Единственото, което им оставаше, бе да чакат.
06:40 Джени бе отишла до тоалетната и Рой стоеше сам, изправен и обърнат с лице навън. Стъклото на прозорците му се струваше толкова крехко, ала знаеше добре, че и боздуган нямаше да може да го счупи. Неусетно тупаше с пръстите на краката си по мозайката на пода. Чакаше 07:00 часът. Не знаеше кое желание у него бе по-силно - това да зърне близките си отново, да ги прегърне и да им се извини за всяка своя лоша дума или постъпка… или това Джени да се спаси. През тези почти дванадесет часа я бе обикнал повече от всякога и не искаше и да си помисля за гледката на мъртвото й тяло пред очите си. Лицето на Тревър бе пред очите му. Образът му не напускаше съзнанието му.
06:45 Джени се върна тъкмо навреме, за да види първите признаци на светлина по тъмното небе. Лунният сърп все още блестеше ярко, но черният цвят на небосклона постепенно преливаше в тъмносин. -Нов ден. - рече Рой и двамата се усмихнаха един на друг. -Ново начало. - кимна тя и отново се сгуши в него.
06:55 Отчаянието и у двамата вече се бе превърнало в примирение. Не можеха да избягат от това, което им предстоеше, поне на един от тях. Затова се възползваха от последните си минути заедно и стояха мълчаливо, допрели глави една в друга, наслаждавайки се на тишината и на далечните звуци от трафика на града. Тогава обаче, когато всякаква надежда за спасение ги бе напуснала, се случи нещо, което в първия момент дори не можаха да осмислят. Тъмен силует се приближи към вратата и в следващия миг пред стъклото застана Магда - готвачката. -Хей! - поздрави ги тя през затворената врата и извади ключовете си. - Какво правите тук толкова рано? И защо е угасено? - завъртя ключа в ключалката и отвори. Рой и Джени не можаха да повярват на очите си - вратата зееше отворена на само метър разстояние пред тях. Нима бе възможно? В следващия момент Магда цъкна лампите и изпищя с цяло гърло при ужасяващата гледка на труповете, лежащи по пода. А Рой и Джени, без да се интересуват колко подозрително ще изглеждат, се втурнаха през отворената врата и излязоха.
Докато бягаха по широкия паркинг, хванати за ръце, запътили се към външната порта, двамата се наслаждаваха на хладния вятър, който свистеше покрай ушите им. На Рой му идеше да крещи с пълно гърло, никога не си бе помислял, че ще изпита такова удоволствие просто от факта, че е навън. -ДАААА! - извика той с всичка сила, а Джени се смееше до него. - Благодаря ти, Андреа! Благодаря ти! След като привърши, той спря, придърпа Джени към себе си и я целуна. Преди това бе погледнал часът - точно 07:00. И двамата бяха живи. А лично той се чувстваше по-жив отвсякога. След целувката, двамата се хванаха за ръка и прекрачиха прага на училището - свободни.
Благодаря на тези, които са прочели историята, ако има такива. Това не е краят, мисля да напиша и епилог, който да публикувам, Живот и Здраве, на 20-ти декември. Ако харесвате стила ми на писане, може да проверите други мои проекти - "Изгубеното място", "Светлина и Мрак" и други.
