Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Точно в 3 часът и петдесет и девет секунди тялото на Сам се свлече на пода с лице към тавана. -Не! - Питър дръпна стола и седна до нея, наведе се да провери за пулс, макар да знаеше какво ще установи. Надеждата наистина умираше последна. И, за съжаление, той и останалите трябваше да приемат, че са загубили още един съученик.
03:15 Питър се бе затворил в стаята си. Искаше да остане насаме, за да поплаче без другите да го гледат. -Каквото ти е нужно, за да си излееш мъката, направи го. - беше го посъветвала Мейв. - Когато си готов, ние ще те чакаме долу… Поне някои от нас. Сега Рой, Джени, Тревър и Мейв стояха около голямата маса, като Мейв и Тревър бяха заели крайните места, а Рой и Джени седяха един до друг. Ръцете и на двамата трепереха поотделно, затова си ги държаха - топлеха се и си даваха сила. Но каквото и да правеха, и двамата осъзнаваха, че най-вероятно поне един от тях нямаше да прекрачи прага на сградата. Мейв разсъждаваше върху последния си разговор с Джилиън. -"Обичам те." - беше й казала. - "Каквото и да става, не забравяй това…" Нямаше да го забрави. В никакъв случай. Изпитваше позитивни емоции, дори радост, от това, че не бе чакала повече да се разкрие. Ако не друго, то тази нощ поне й бе предоставила шанса да покаже истинското си аз поне пред един човек… Но не кой да е, а един от най-скъпите за нея хора. Тревър гледаше към Рой и размишлявяше. Връщаше се назад и си спомняше хубавите моменти и приключенията, които бяха споделили заедно. Обичаха да ходят на ски - това им беше тръпка. Обикновено бяха само двамата, но един път Тревър беше довел и Джил, когато с нея бяха гаджета. Тримата тогава си изкараха невероятно - смях, веселби, купони… Нямаха бреме, което да носят. А сега Джилиън беше мъртва, а след броени часове някой от тях също щеше да бъде, ако не и двамата. "Трябва да се помиря с него. - помисли си Тревър и стана от стола. - Не искам да умирам с мисълта, че не съм опитал поне още един или два пъти." -Рой? - повика го той. - Да излезем? Рой кимна и го последва отвън.
