Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Минаваше десет и двадесет, когато Мейв се събуди. Беше спала малко повече от половин час. Колкото и да се преструваше, че всичко е наред, дори тя изпитваше ужас от случилото се. Още повече се уплаши, когато видя часа. Стана и отиде при Питър. -Всичко наред ли е? -Да, никой не е влизал. - кимна той. - Дори звук не се е чул. Впрочем Джил е до стаята на Тревър, ако се чудиш… -Как… Какво прави там? Защо не я спря? -Придружих я дотам, преди това опитах да я спра, но тя настоя. Може би има да си каже нещо с някой от там. -Отивам. -Мейв, не мисля, че е разумно… -Недей да ми се месиш. - отвърна тя грубо, после въздъхна и рече: - Извинявай, изнервена съм от цялата ситуация. -Не ти се сърдя. - томнокожото момче, както винаги, влизаше в положение. - Добре, но нека те придружа дотам. Мейв се съгласи и двамата излязоха. Надолу по коридора се чуваха някакви шумове. Не идваха от стаята на Тревър. -Добре, достатъчно, да се връщаме… - подкани я Питър, но тя поклати глава. -Чакай. - продължи направо и зави на първия коридор вдясно, слезе по стълбите и осъзна, че се доближава до физкултурната зала. Питър я следваше и се оглеждаше плахо. Когато стигнаха бавно пред тях се откри шокираща гледка - Тревър, потен и гол до кръста, се натискаше върху бюрото в ъгъла на салона със… -Джил. - промълви Питър. Беше тъмно, двамата бяха с гръб и се виждаха само силуетите им. Мейв и Питър побързаха да се върнат. -Леле! - момчето ахна от почуда. - Ти… И ти го видя, нали? -Да. - по лицето на Мейв се изписа разочарование и сълзи се появиха в очите й. - Да, видях го. -Това е супер, нали? Двамата бяха страхотна двойка. Така се радвам, че… -Хайде да се връщаме, стана късно. - прекъсна го тя и пое по пътя към стаята си. Питър не разбра реакцията й, но я последва и затвори вратата след себе си.
22:40 Отис отвори очи и моментално усети тревожност, надигаща се вътре в него. Погледна - отдавна беше минало десет часът и сега наближаваше единадесет. Думите на Рой още го притесняваха. Определено в тях имаше смисъл. Отис не искаше никой от съучениците му да умира, но ако трябваше да избира, първите му сигурни два избора щяха да са Джей и Амбър. -Джош, спиш ли? - той разтърка очи и се обърна към приятеля си, който беше до него на пода. - Джош? - когато се вгледа установи, че гръдният кош на Джош не се повдигаше. Момчето стоеше като вкаменено на пода. -Отис, какво става? - Рой се протегна и цъкна лампата до шкафчето си. - И ти ли не можеш да заспиш? -Чия беше глупавата идея да опитваме да спим, ето това не мога да разбера! - обади се Джей и стана от пода. - Сякаш някой ще може да си заспи спокойно след това, което стана! -А какво предлагаш? - Тревър се изправи в седнало положение и го изгледа. - Да опитаме да избягаме? Като че ли не правихме това за последните няколко часа! -Да опитваме отново! Не да стоим тук и да си губим времето, чакайки следващият да умре! -Дори не знаем дали някой още ще умре! - пое думата Рой. - Нали затова се разпределихме в две стаи, да сме заедно. -Майната на вас и вашето “заедно”. -Мери си приказките, Ейбрамс! - Тревър започна да се ядосва. Той беше единственият, когото Джей донякъде уважаваше и от когото имаше известен страх. -Косата ми е ужасна. - Амбър се погледна в огледалцето от чантата си. - Джей Джей, ще ме придружиш ли до общата баня да си взема душ, в тукашната едвам се побирам. -Ще дойда. - измърмори Джей. - Навсякъде е по-добре, отколкото с тея тъпанари… -Стойте за малко! - Тревър запречи вратата и ги изгледа остро. - Няма да се разделяме. -И как ще ме спреш? - Джей се приближи към него. - Няма да си мълча дълго, разбра ли, Тревър? Пусни мен и приятелката ми, преди да се сбием, защото съм готов и на това. -Хора! - Отис ги прекъсна. - Джош не се събужда! Цъкнете лампата. Рой угаси нощната лампа, а Тревър натисна ключа на стайната. В мига, в който крушката светна, на светлината ясно си пролича бял лист хартия в косата на Джош. -О, не… Не, не, не… - Отис обърна приятеля си по гръб и провери пулса му. - Мамка му! - започна да му прави сърдечен масаж, приложи му и изкуствено дишане. - НЕ СТОЙТЕ ТАКА, ПОМОГНЕТЕ МИ! -Какво му е? -Отис… - Рой се доближи и впери поглед в тялото на Джош. Очите му бяха отворени, но не мигаха. В тях нямаше следа от живот. - Отис, късно е… След две минути опити за изкуствено дишане и всякакви други техники, Отис падна на пода и се хвана за главата. Джош беше мъртъв, а очите на останалите бяха вперени в бележката.
