Една нощ дванадесетокласниците от гимназия "Симънс" попадат в капан в собственото си училище - всички изходи са блокирани, прозорците не се чупят, няма начин да излязат навън. Ситуацията става още по-ужасяваща, когато на всеки кръгъл час някой от тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Не знам какво се случи, просто падна! - извика Сам през сълзи. -Как въобще стана това? -Мъртъв ли е? В столовата бе настанала паника, всички се вайкаха и обикаляха около масите, Рой и Джени стояха настрани и си държаха ръцете несъзнателно. Когато влязоха, Тревър и Питър завариха Отис паднал на земята. Питър веднага хвана Сам и я дръпна настрани, за да не гледа повече, а Тревър провери момчето за пулс. За съжаление, Отис беше мъртъв, също като останалите досега. -Какво стана, някой видя ли нещо? - попита Тревър и видя насреща си объркани, изплашени и пребледнели от страх лица. Никой, изглежда, не знаеше нищо и всички се споглеждаха един друг. -Добре съм. - Сам вдигна ръка и Питър я пусна. - Колкото и зле да звучи, мисля, че започнах да свиквам. - въздъхна и добави: - Явно всички ще умрем и това е. -Ей! - Тревър я погледна. - Знам, че си уплашена, но тези приказки не помагат с нищо. -Освен това в бележката на тялото на Джош пише, че един ще оцелее. - добави Мейв. -Супер, това много ще ни успокои. - обади се Джей. -Пак си е надежда. - повдигна глава Мейв. - Но няма да си ти така или иначе, никой не би те избрал. -Може ли за минута да спрете с детските подмятания и да се съсредоточим?! - на Тревър му идваше в повече. -Върху какво да се съсредоточим? - Джей седна на масата и го изгледа. - След 59 минути един от тук присъстващите ще умре. Един час по-късно още един. Сетне още един. И още един. Върху това ли да се съсредоточим? -Не. Върху план за спасение. - процеди през зъби Тревър. -И какъв ще е той? - пое думата Джилиън. - Ако не можем да излезем от училището и да се обадим в полицията, нито да се спасим като сме заедно, кажи какво трябва да правим. -Знаете ли какво, майната ви! - Тревър удари по масата с юмрук. - Сами се оправяйте, аз излизам “на въздух” в коридора. Тревър излезе и затръшна вратата след себе си. Мейв поклати глава. Рой чак сега се усети и пусна ръката на Джени, излезе и последва приятеля си. -Недей, връщай се, остави ме сам една минутка! - сопна му се Тревър, ала Рой беше твърдо решен да му каже каквото има да казва. -Знаеш, че не всичко зависи от теб, нали? - попита го той. -Страхотно. Благодаря, един да го каже. А какво ще кажеш на останалите шест човека, които, изглежда, са на друго мнение? Щом се изявявам като лидер, не може да избягам когато стане напечено. -Тревър, познаваме се от пети клас, знам много добре какъв си. - увери го Рой и скръсти ръце. - Няма някой, който да ни води по-добре от теб. Но това не значи да влезеш в стаята и с магическа пръчка да оправиш проблема, иска се екипна работа. Така че докато са в това състояние на паника и нежелание да те изслушат, няма как нещата да се случат. -И какво предлагаш да направя? Рой се усмихна и го потупа по рамото. -Това, в което си най-добър. Тревър се подсмихна и въздъхна, след което също го потупа приятелски. -Благодаря, човече. -За нищо. -Сега кажи какво стана с Джени? -Ахх, знаех си, че ще попиташ. -Е как иначе? Кажи ми, че я покани… -Да, поканих я, прие, всичко е точно. - отвърна Рой спокойно, при което приятелят му се ухили и плесна с ръце. -Най-накрая, вече щях да ти взема телефона и да й пиша от твое име. Хайде, да влизаме.
