Глава 22

485 17 0
                                    

-Вие пък какво правите тука? - попитах.

Пред мен седяха Мат, Алек, Блейк и Джаксън. Алек в ръцете си държеше бутилка водка.

-Разбрахме, че ще си правите пижамено парти и решихме да ви видим. - отговори Мат и ме избута за да влезнат.

Събуха се и се запътихме към хола. Щом влезнахме видях как очите на Ребе се стрелнаха към Мат, а неговите я огледаха от долу до горе.

-Поръчали сме пица, виждам, че носите за пиене. - коментира Ребека, а другите се проснаха на дивана.

-Да, настанявайте се удобно, няма проблем. - казах иронично и се настаних между Джаксън и Алек.

-Таа, кво ще правим? - попита Блейк.

-Ами щяхме да гледаме филм. - казах.

-Кой? - попита Мат.

-Будка за целувки! - отговори Ребека и той изпуфтя.

-Пффф, не го харесвам този филм. Дайте нещо като Star Wars? - предложи и беше наш ред да изпуфтим с Ребека.

Накрая след малко спорене се споразумяхме да гледаме игралния филм на Пепеляшка. Момчетата искаха да пият водка, а аз и Ребе си сипахме кола. Тъкмо седнах на дивана и на вратата отново се позвъня. Грабнах парите от масата и се запътих към нея.

-Доб... - млъкнах щом осъзнах, че това не е доставчикът, а Мия.

-Пижамено парти без мен? - изуми се и ме избута.

-Влизай и ти, няма проблем. - изръсих иронично. И отново се запътих към хола. Мия поиска водка, затова ѝ сипах.

Пуснахме филма и след 5 мин. отново се позвъня на вратата. Този път всички изпуфтяхме. Станах и отворих вратата. Радвам се, че този път беше доставчикът. Взех пицата и се върнах на дивана. Пуснахме филма и започнахме да ядем.

~2 часа по-късно~

Филма вече беше свършил и ние си говорихме.

-Абе хайде да играем на "7 минути в рая", ама ако откажеш да влезнеш с човека, с който си се паднал пиеш шот. - предложи Алек. И всички кимнахме.

Изгонихме момчетата в кухнята да правят шотовете, а ние с момичетата взехме една купичка, малки листчета и започнахме да пишем различни двойки, като сгъвахме листчето и го пуснахме в купичката. Естествено не пропуснах на напиша Ребека и Мат.

Щом бяхме готови, извикахме момчетата и започнахме да играем. Първи който теглеше беше Алек.

-Мия и Блейк! - прочете написаното на листчето. Блейк тръгна да става, но Мия каза пас и изпи един шот.

След това беше Мия. Изтегли следващото листче.

-Елизабет и Джаксън! - каза тя.

И двамата станахме и влезнахме в дрешникът. Заключиха ни, а ние потънахме в мълчание.

Исках да си оправим отношенията, но не си личеше, че той иска, защото отиде в другия ъгъл на стаята, възможно по-далеч от мен.

Седем минути минаха неусетно, отключиха ни и се върнахме по местата ни. Изтеглих листче и се ухилих щом видях какво пише.

-Ребека и Мат! - казах, а двамата се спогледаха. Станаха и се запътиха към килера, а аз след тях за да ги заключа. Пуснах таймера, но нарочно го промених на 10 мин.

Заговорихме се с другите и докато си говорихме таймера даде сигнал, че времето има свърши. Алек стана и почука на вратата.

-Времето ви свърши! - каза и отключи вратата. Те излезнаха от там, а Ребека на врата имаше две смучки.

Момчетата изсвириха, а аз и Мия станахме. Тръгнахме към Ребека или поне така си мислех, докато Мия не отиде до Мат и не му удари главата. Всички се засмяхме, а Мат я погледна.

-Това пък с какво го заслужих? -попита я.

-Няма да и разбие сърцето, защото аз ще разбия теб после! Ясно? - попита Мия, а той кимна

-Мияяя! - извика Ребе и я издърпа. Извърнах поглед към всички, които сдържаха смеха си.

Седнахме и продължихме да играем. Минаха още няколко двойки и решихме да спираме. Всички си сипахме по малко от останалата водка и тя свърши. Решихме да лягаме вече, защото много ни се приспа. Утре беше събота, така че щяхме да се наспим. Реших, всички да останем да спим тук.

Оправихме дивана и там се настаниха Ребека и Мат. В моята стая щяхме да сме аз и Мия. В стята за гости имаше спалня и диван. Там щяха да се настанят Джаксън, Блейк и Алек.

Дадох на Мия екипче като нашите с Ребека:

         Нямах нищо за момчетата, но те казаха, че ще се оправят

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

        
Нямах нищо за момчетата, но те казаха, че ще се оправят. Легнахме и видях, че бе станало 00:46. Дори не съм усетила кога е минало времето.



***&
Здравейте, сладки мои! Това е новата глава. Надявам се да ви хареса! Обичам ви!❤

Destiny?Where stories live. Discover now