Destiny?

Глава 17

Вече се прибрах. Баща ми не беше вкъщи, което беше странно. Качих се в стаята си и извадих чипса, който си бях взела. Отидох на леглото, облегнах се на рамката му и отворих чипса. Пуснах телевизора и започнах да превъртам каналите един след друг. Спрях, защото попаднах на един от епизодите на Ривърдейл. Загледах се в него. Не знам точно кой сезон беше.

10 мин. по - късно нещо привлече вниманието ми. На земята беше листчето, което Блейк ми беше дал с телефонния му номер. Нямаше да е лошо да се възползвам от него, поне за да се разсея малко от Джаксън.

Реших да му звънна, но може би по-късно. Сега изцяло съм се посветила на Ривърдейл.

*2 часа по-късно*

Толкова се бях загледала, че съм изгубила представа за времето. След Ривърдейл си пуснах да гледам Сам Вкъщи.
Вече беше някъде към 17:00 и реших да звънна на Блейк.
Взех листчето от земята, а след това въведох телефонния му номер на своя телефон и натиснах зелената слушалка.
След 3 сигнала той вдигна.

-Ало? - прозвуча сънено.

-Здравей, Блейк! Елизабет е! - казах аз

-Оууу, да. Здравей! Как си?

-Добре, ти?

-Аз също. Мога ли да ти помогна с нещо?

-Каза да ти звънна, когато искам.

-Да! Ъм...искаш ли да излезем някоя вечер на разходка, може вечеря или нещо такова.

-Ще се радвам! - казах и усмивка заигра на лицето ми, въпреки, че знаех, че не ме вижда.

-Добре! Утре да те взема в 18:00?

-Съгласна! До утре!

-До утре! - затвори прекалено бързо. Изкисках се.

Чух отваряне на врата и веднага слязох долу. Баща ми се прибра.

-Татко? - надникнах леко аз. Щом ме видя усмивка се показа на лицето му. Тръгна към мен, но аз започнах да отстъпвам назад. Видях как лицето му помръкна.

-Може ли да поговорим? - попита той тихо. Кимнах и тръгнах след него към дивана. - Честно, може да ми се даде медал за най-ужасния баща! - каза той, а аз бях изненадана от думите му. - Мила държах се ужасно или може би тази дума не е достатъчна. Пих, напивах се и после си го изкарвах на теб. Нямам оправдание за постъпките си, нито достатъчно голямо извинение. Просто те моля за прошка! - това наистина не съм го очаквала. Той да ми иска прошка? Лол! - Напълно ще те разбера, ако искаш да страничиш от мен, но знай, че аз се промених. Ще те подкрепям и ще бъда до теб, зависи ако искаш.