Destiny?

Глава 16

Реших, че нарочно ще дразня Джаксън!

-На колко си, Елизабет? - попита ме чернокосия и се усмихна сладко.

-17, а ти? - попитах аз.

-Колкото теб, сладка!

Беше ми кеф, как Джаксън наблюдаваше отстрани и не продумваше.

-Къде учиш? - попита ме Блейк.

-Там където и Джаксън, а предполагам и ти.

-Пич, извини ни за малко. - изръси Джаксън, хвана ме за ръката и ме замъкна малко по-далеч от Блейк и компанията им. - Виж, Блейк надрусва момичетата и спи с тях, а на сутринта те съжаляват.

-Чакай, кой е казал, че ще спя с него? - питам и се усмихвам невинно. - Може да е просто натискане, но има шанс да стигнем и по-далеч. - обяснявам, а челюста му се затяга. Започвам да се смея. - Споко бе, само се шегувам.

-Бети, аз говоря сериозно. Повярвай ми, не ти трябва да се занимаваш с него.

Пристъпвам към него и телата ни се допират. Ухае така приятно. Мента и още нещо. Поглеждам го право в очите, тези очи, в които можеш да се удавиш.

-Виж сега. Аз сама решавам с кого и какво ще правя. - казвам аз.

Минавам покрай него най - спокойно и влизам в магазина. Взимам някои неща и излизам. Компанията им все още е отпред. Блейк ме вижда и тръгва към нас.

- Това е телефонът ми. Може да ми звъннеш, когато решиш! - подава ми малко бяло листче. Вдигам поглед от листчето и забелязвам, че Джаксън отново е вперил очи в нас. Усмихвам се и приемам листчето.

***
Здравейте, сладки! Ужасно много съжалявам, че че не съм качвал от много време и, че правя главите къси. Ще се опитам утре да кача още една глава и да е по-дълга. Съжелявам и за грешките! Обичам ви и Лека нощ!❤💋

Vote/Comment