Щом влязох отидох до шкафчето си. Извадих учебника по Физика и затворих шкафчето. Обърнах се и се блуснах в нещо. Или по скоро някой?
Джаксън! Ама естествено!
Наведе се към ухото ми и прошепна:-Предупреждавам те, после да не кажеш, че не съм. Не ти трябва да се забъркваш с Блейк. Възползва се от момичетата. Повярвай ми! Познаваме се от малки. - казва той.
-Разкарай се! Казах ти и сега пак ти го казвам! Ще излизам с когото си искам и ще прявя каквото си искам. Ясно? - попитах, а той повдигна рамене.
-Аз само казвам. Ти си го правиш, ти ще си патиш после. Просто те предупреждавам, да не би случайно да кажеш после, че не съм. - казва ми и тръгва.
Дали наистина правя грешка като излизам с Блейк?
***
Точно приключих с часовете и излизам от училище. Ребека и Мия си говорят отвън с още пет момчета. Две от тях познавам. Блейк и Джаксън. Щом двете ми приятелки ме забелязват тръгват към мен.-Ще ходим за сладолед в "При Санди". Искаш ли да дойдеш с нас? - пита ме Ребе.
-Ще се радвам! - усмихвам се аз и тръгвам след тях. Имам време до срещата ми с Блейк, така че нищо не ми пречи да прекарам малко време с тях.
-Бети, познаваш Джаксън и братовчед ми - Блейк, но се запознай с останалите. Това са Оливър, Алек и Мат. - представи ми ги Мия.
Помахаха ми леко, а аз им се усмихнах.
-Елизабет, приятно ми е! - казах аз.
-И на нас! - изръсиха едновременно те.
-Да тръгваме? - предложи, мисля, че Оливър.
Всички кимнахме и се насочихме към две коли.
-Бети ти си със Блейк, Джаксън и Мат. Другите с мен в останалата кола. - кимнах и се запътих с момчетата към красив черен джип Ауди.
Качихме се и потеглихме. Мат шофираше, Джаксън беше на пасажерското място, а аз и Блейк на задните седалки.
-Не си ме споменал, че Ребека ти е братовчедка! - споменах аз.
-Мислех, че ти е казала. - каза той.
-Не е, но няма проблем, вече разбрах.
След 10 мин. вече си бяхме взели сладолед и отидохме до игрището отстрани на "При Санди". Момчетата започнаха да си подават някакава топка. Никаква идея от къде я измъкнаха.
Изведнъж ожаднях. Казах на момичетата, че ще отида до "При Санди" за вода, а те кимнаха. Запътих се на там и щом влязох се насочих към малкото барче.
-Една вода, моля! - казах аз.
-Нека са две! - чух познат глас. Извърнах глава и видях Мат. Усмихна ми се и седна на въртящия се стол до мен. -Дърпаш дявола за опашката!
-Моля? - не разбирах, какво има предвид.
-Джаксън. Мислиш, че не забелязвам как те гледа ли? - обясни той. - Беше се напил една вечер и отидох да го взема от един бар. По пътя беше толкова отчаян и започна да си казва нещата едно по едно. Чувствата му към теб, как го караш да се чувства и да. Ако искаш да се заиграваш с Блейк, нямам проблем. Но, ако ще си играеш със чувствата на най-добрия ми приятел (Джаксън), тук вече имам проблем! Ти избираш! - усмихна ми се и водите ни пристигнаха. - Ще се видим на игрището! - каза той. Остави пари и за двете води и излезе от "При Санди".
Дори сама не мога да си обясня какво беше това!
**&
Оливър:
Мат:
Алек:
Здравейте, сладки! Това е новата глава. Съжелявам за грешките! Знам, че е кратка, за което също се извинявам! Обичам ви много и приятен ден! ❤
KAMU SEDANG MEMBACA
Destiny?
Fiksi RemajaНормална тинейджърка като другите съм. Обаче не пуша, не пия, не обичам да се занимавам с момчета. Да, но всичко се променя, щом......