(На следващия ден)
Спуквах се от смях на поредния момент, които ми разказваше Ерик, когато е бил в Италия.
-После леличката ме подгони, но аз успях да избягам. И точно тогава се блъснах в едно момиче и си изсипах колата върху тениската ѝ. - каза, а аз се изхилих. - Стига си се хилила, ами да ходим в час.
Станахме от пейката на която бяхме седнали и се запътихме към училище. Щом влязохме, се запътихме към стаята. А точно пред нея чакаше Джаксън. Видя ме и тръгна към нас.
-Трябва да говорим! - каза той.
-Отивай, ще дойда! - казах, обръщайки се към Ерик. Той кимна, погледна момчето срещу нас и се насочи към стаята.
Джаксън хвана ръката ми и ме поведе към двора.
Щом излезнахме той се обърна към мен.
-Кой е този? - попита.
-Кой?
-Момчето, с което си постоянно. Кой е?
-Ерик! - отговорих и повдигнах ръмене. - Защо питаш?
-Просто така.
-Кажи ми причина.
-Видях ви заедно и ми стана интересно.
-Оууу, "Момчето на тати" пак се бърка в живота на другите.
-Момчето на тати?
-Дам.
-Пффф, все тая. Аре! - каза и си тръгна.
Обърнах се и отново влязох в училище.
---------------------
Съжелявам за грешките, ако има такива!Зададох ви въпроси в миналата глава и няколко ми отговориха да качвам по-често.
Въпроса ми към вас сега е: Кои са дните в които искате да качвам?
YOU ARE READING
Destiny?
Teen FictionНормална тинейджърка като другите съм. Обаче не пуша, не пия, не обичам да се занимавам с момчета. Да, но всичко се променя, щом......