Destiny?

Глава 10

-Защо избяга преди? - попита ме, а аз настръхнах. Вече бяхме на разходката. Спряхме и седнахме на една пейка.

-Джаксън това между нас не е правилно! - казах.

-И защо? - зададе въпрос отново.

-Ти спиш с всяка, имаш нужда да чукаш някоя заради нуждите си, но аз няма да ти бъда играчка. Освен това си с възможности, а аз не с толкова много. Честно аз винаги съм те смятала за Момчето на татко. Просто си разглезен, богат и всички ти завиждат. Момичетата те искат само защото си добър във леглото и заради парите ти, а момчетата ти завиждат, защото можеш да имаш всяка! - казах всичко, а той замълча.

Поседя малко така и въздъхна.

-Бях при баба ми. Наще бяха ходили на почивка в Мадрид. На връщане полета е минал нормално, но когато се прибираха от летището са се скарали в колата. Мама побесняла заради скандала и скочила на татко. Той изгубил контрол над колата и влезнали в насрещното. Както се очаква катастрофирали. Мама е починала на място, а баща ми е бил в кома два месеца. Знаех това! Бях на 7 години и научих за станалото. Баба ми все ми казваше, че са си удалжили почивката, а аз се правих че ѝ вярвам. След като станах на 15 станах такъв. Научих, че баща ми е изневврил на мама и за това тя му е скочила. Не можеше да видиш колко го обичаше, беше вклюбена до уши в него. Не е искала да живее след новината казана от баща ми в колата. Мама изобщо не би се гордяла, че съм такъв, но всеки път щом си спомня, че баща ми ѝ е изневерил се ядосвам и се напивам, а след това знаеш. Опитвам се да се променя заради нея, но не мога Елизабет. Не се получава! Баща ми се прави все едно нищо не е станало. В деня в който те видях с онзи да вървите в двора се ядосах, а малко по-късно баща ми ми се обади да ми каже, че новата му приятелка ще дойде за вечеря. Полудях! Не мога да позволя на никоя да заеме мястото на мама. Не мога! - изправих се и го прегърнах. След всичко казано от него го съжелявам.

-Тогава не им позволявай, но дори и да са приятелки на баща ти, те никога няма да бъдат твои майки. А аз ще ти помогна да се промениш, Джаксън! - обясних му, а той се обърна към мен и се усмихнахме един на друг.

--------------
Съжелявам, че главата не е много дълга. Ще се опитам да пиша по-често. Обичам ви!❤🦄