Глава 28

485 16 2
                                    

Блейк и отвърна. Моля? Веднага се обърнах и си тръгнах. Каква игра играят. Блейк ме кани на среща, а в същото време излиза с Кейси, която пък ходи с Джаксън. Трябва да се видя с Джаксън! Извадих телефона си и набрах номера му. След втория сигнал той вдигна:

-Кажи! - изръси той.

-Трябва да говорим, спешно е! Къде си сега? - попитах.

-В нас.

-До 10 минути съм при теб. - казах и натиснах червената слушалка, след което се запътих към него.

Бях до Джаксън и почуках на вратата. Отвори ми не много възрастен мъж, които беше облечен в черен костюм. Черната му коса беше вдигната нагоре, а сините му очи ме гледаха.

-Търся Джаксън. - казах.

-Горе в стаята си е. Втори етаж, втората стая вляво. - обясни, а аз кимнах.

Предположих, че това е баща му. Изкачих стълбите и почуках на вратата. След малко вратата се отвори, а пред мен се откри той с кърпа около кръста си. Личеше си, че сега излиза от банята. Капки вода се стичаха от косата му, по гърдите му и надолу.

-Влизай! - каза и отстъпи крачка назад. Взе някакви дрехи и отново се запъти към банята му. - Идвам след малко.

Седнах на леглото му и зачаках. Сред по малко от минута той излезе вече облечен в черен анцуг и бяла тениска. Отиде до един шкаф и извади малка бяла кърпа.

-За какво искаше да говорим? - попита и отиде пред огледалото, като започна да разтрива косата си с кърпата, явно за да изсъхне по-бързо.

-Имах среща с Блейк...-казах и засякох погледа му в огледалото. - Трябваше да се видим просто. Имахме уговорка в парка към 15:30, но отидох 5 минути по рано и видях, на една от пейките как Блейк и гаджето ти се целуват. - обясних, а той спря с действията си и се обърна към мен.

-Кейси? - учуди се, а аз кимнах. - Невъзможно! Сигурна ли си, че е била тя? - попита.

-Определено беше тя! - отговорих, а той седна до мен.

-Какво ще правим сега? - попита.

-Ще говоря с Блейк утре! - казах и вдигнах рамене.

-И ако си мислиш, че той ще си признае, че излиза с гаджето на най-добрия си приятел, си пълно куку. - отговори.

-Какво тогава да направим? - попитах, а той повдигна рамене.

Замълчахме за момент, а когато го погледнах видях, че погледа му се е вперил в усните ми. Приближи се малко, а след секунда усетих меките му устни върху моите. Отдръпнах се и го погледнах.

Destiny?Where stories live. Discover now