-Мамка му, Елизабет! Не те смятах за такава курва! Не ти вързах и отиде при следващия ли? - каза Джаксън или по-скоро го извика.
-Извинявай много, ама миличък и аз не ти вързах и отиде при Кейси, нали? Не те мислех за такъв курвар. Или може би те мислех? Оууу, даа! Забравих, че ти си послушното добро дете на тати! Естествено правиш всичко, което той ти каже, но както казах и преди.....За Бога не си центъра на Вселената и не всички трябва да ти бъдат в краката! - отговорих му аз.
-Оууу да, Извинявай принцесо! Поне имам истински баща. Не е като твоя! Не се напива, никога не ме е наказвал и мога да имам това, което поискам! Дали ще е момиче за една нощ, нова кола или нещо друго! Не е нужно някой да ме спасява от баща ми! - каза той, но явно съжали за думите си след като видя една неконтролируема сълза да пада и се стича по бузата ми!
-Разбирам! Типичното разглезено татково момче! - усмихнах се фалшиво, станах, взех си раницата и чак тогава забелязах, че Сам все още стоеше и гледаше объркано. Погледите ни се засякоха и аз му се усмихнах леко.
Джаксън явно видял краткия ни очен контакт тръгна към колата си, качи се, запали я и излезна от паркинга на училището.
**
Дойде и краят на учебния ден. Всичко мина нормално, ако изключим малкото ни каране между мен и Джаксън. Радвам се, че след това Сам не задаваше въпроси.
И точно сега осъзнах, че освен да се прибера нямам друг, защото до сега прекарвах нощите в имението на Джаксън.
Мамка му!
Тръгнах към вкъщи като не бързах много. Вероятно тати си е вкъщи. Бях почти до вкъщи, но се сетих, че после ще ми се дояде нещо, а няма да ми се разкарва до магазина. Тръгнах към близкото квартално магазинче, когато съзрях, че пред магазинчето се бяха събрали малка компания. И то не коя компания, а точно компанията на Джаксън.
"ЩЕ се СПРАВИШ, ЕЛИЗАБЕТ!"
"НЕ МУ ПОКАЗВАЙ, ЧЕ МОЖЕ ДА ТИ ВЛИЯЕ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН"
Тръгнах на там! Щом стигнах, тръгнах да влизам, но усетих ръка да удря дупето ми. Веднага се обърнах и видях чернокосо момче.
-Здравей, красавице! Може ли да разбера името ти? - попита непознатия. Вероятно е от групичката на Джаксън.
-Остави я, Блейк!-а,ето го и "спасителят" ми. Няма да играя игрите му.
-Казвам се Елизабет! - усмихнах се на явно Блейк и подадох ръка за здрависване, а той с радост я прие.
***
Здравейте, сладки! Направих главата малко по-дълга за да се реванширам, че не качвах толкова често! Съжалявам за грешките и се надявам главата да ви хареса! Обичам ви!❤
П.С.
Случайно, ако се чудите, това е Блейк:
YOU ARE READING
Destiny?
Teen FictionНормална тинейджърка като другите съм. Обаче не пуша, не пия, не обичам да се занимавам с момчета. Да, но всичко се променя, щом......