Щом Джаксън се настани до мен въздишах. Ще бъде трудно! Извадих учебника си по Химия, защото знаех, че той не носи. Отворих на произволна страница и го погледнах.
-Кои уроци не знаеш? - попитах
Той ми ги посочи и започнахме.
Беше странно, защото горе-долу бързо схващаше нещата. От време на време се разсейваше.
Погледнах часа и видях, че е 16:57. Библиотеката всеки момент трябваше д затвори.
И аз трябваше да се прибирам.-Ам, Джаксън аз трябва да тръгвам и библиотеката ще затваря скоро. - казах аз и се изправих, а той след мен.
-С едни приятели ще се събираме в Старбъкс. Искаш ли да дойдеш? - попита, а аз се съгласих. Дано татко да не се притесни.
-Добре, но трябва да отида до нас. - казах и той кимна.
Излезнахме и се насочих към спирката. След малко щеше да спре автобуса.
-Елизабет! - извика Джаксън, а аз се обърнах към него. - С мотор съм, ако искаш да те закарам и после да отидем заедно? - попита, а аз го изгледах странно, но все пак кимнах.
Тръгнах към него и щом стихнах той ми подаде каска. Джаксън също си сложи и седна на мотора. Аз се настаних зад него и съвсем леко сложих ръце на кръста му. Той запали мотора, но не тръгна, а вместо това каза:
-Ако не искаш да паднеш се дръж по-здраво! - каза, а аз увих ръцете си около кръста му.
Казах му адрес и той потегли. След като стигнахме, му казах да изчака отвън, а аз влязох вътре. Баща ми ме посрещна.
-Къде беше, Бети! - попита ме. - И кой е това? - каза и с поглед посочи момчето отвън, което се беше облегнало на мотора си и си гледаше телефона.
-Бях в училище, а това е едно момче, на което помагам. - обясних му.
-Добре, ще излизаш ли?
-Ако искаш ще ки остана тук. - той кимна. -Джаксън, да го оставим за друг път! - казах, след като излезнах. Той само кимна, запали мотора и тръгна.
И той си тръгна, както и Джейсън! НЕ! Няма да мисля за него!
Влезнах обратно вкъщи и се качих в стаята си!
Видях снимката ми с него на секцията ми!Всичко тук ми напомня за Джейсън! Защо трябваше да става така? Защо, по дяволите?
--------------------
Съжелявам за закъснението на главата и за това, че е кратка.
💘💘vote/comment
YOU ARE READING
Destiny?
Teen FictionНормална тинейджърка като другите съм. Обаче не пуша, не пия, не обичам да се занимавам с момчета. Да, но всичко се променя, щом......