Destiny?

Глава 25

Щом пристигнахме, слезнахме от колите и огледах къщата. Музиката се чуваше от километри, мирисът на цигари се усещаше. Запътихме се към входа, а по пътя Джаксън спря да поздрави няколко момичета. Изчакаме го и заедно влезнахме в къщата. Саманта и Джесика Монгомъри бяха сестри. Мисля, че бяха на осемнадесет.

Ребека ме задърпа на някъде и след малко се озовахме в кухнята. Взе две чаши, наля ни малко уиски и ми подаде чашата.

-Нека забавата започне! - каза и двете изпихме чашите на екс. Алкохолът запари в гърлото ми, но посегнах за бутилката и си сипах още.

Вече може би съм на трето чаша, когато Ребе ме задърпа към хола. Там имаше два фотьойла и един голям диван. Нещо на дивана привлече вниманието. Кейси беше седнала в скута на Джаксън и се натискаха. Дръпнах Ребека и ѝ казах да отива, а аз ще отида до тоалетната. Тя кимна.

Не отидох до тоалетна, а в кухнята. Грабнах бутилката с уиски и започнах да пия направо от нея. Тази вечер щях да се напия! 

След като я изпих се запътих отново към хола. Там бяха насядали обичайните хора. Блейк, Ребека, Мат, Мия, някакво друго момче, Оливър и естествено прочутата двойка. Алек го нямаше.

Запътих се към един фотьойл и седнах на него. Това непознатото момче предложи да играем на истина или предизвикателство. Всички кимнаха и започнахме.

-Браян, ти предложи, ти си първия. Истина или предизвикателство? - зададе въпроса си Мия към явно Браян.

-Истина. - отговори той.

-Девствен ли си? - попита Мия.

-Не! - отговори той. - Аз съм. Оливър! Истина или предизвикателство?

-Предизвикателство!

-После като станем да танцуваме, ще отидеш при някое момиче и ще ѝ кажеш да отидете до тоалетна, но щом отидете ти просто ще си тръгнеш. - обясни Браян, а Оливър кимна.

-Аз съм! - каза той. - Елизабет, истина или предизвикателство?

-Предизвикателство! - казах аз.

-Набележи си едно момче, отиди при него и го заведи в една от стаите горе. - каза Оливър, а аз кимнах.

Станах и се огледах. Едно момче привлече вниманието ми. Кестенява коса, синьо дънково яке и черни дънки. Беше с гръб към мен, за това не можех да видя лицето му. Запътих се към него и щом стигнах, се надигнах на пръсти и прошепнах:

-Да се качим в една от стаите горе? - предложих, а той кимна. Остави чашата си на близката малка масичка и ме задърпа нагоре.

Щом влезнахме, той заключи вратата и се обърна към мен. Бутна ме назаде и аз легнах на леглото, а той моментално се нахвърли върху вратът ми. Целуваше и леко захапваше. Надигна се и сляхме устните си.

Точно тогава вратата се отвори и и двама се обърнахме на там. Момиче и момче, явно пияни бяха отворили вратата и ни гледаха.

-Извинете, че Ви прекъснахме!- каза момичето и бързо затвори вратата.

Точно тогава все едно студена вода се изсипа върху мен. Какво правех, за Бога?
Избутах момчето и побързах да изляза. Слезнах долу, а останалите бяха на същото място. Момчетата изсвириха щом ме видяха. Взех телефона си и огледах вратът си. Отново ли?

Взех чантичката си, която бях оставила при Ребе и я прегърнах.

-Ще ти пиша утре! - казах докато я прегръщах. - Трябва да си извикам такси. Какъв е адреса? - попитах я, а тя ми го издиктува. Благодарих ѝ и прегърнах набързо и Мия.

Минах през тълпата и щом излезнах, извадих телефона си. Повиках си такси и зачах да дойде.

Усетих присъствието му зад себе си.....

 

**&
Здравейте сладки мои! Това е новата глава и последна за 2020! Не мога да повярвам колко бързо свърши годината. Надявам се главата да ви хареса! Съжелявам за грешките! Обичам ви!❤