-Не! - отговорих категорично, а той кимна. Няма да развалим вечерята си заради тях.
След малко пристигнаха нещата ни и започнахме да се храним. Говорихме си и се смяхме много. Поне половин час си говорихме. Видяхме как явно Джаксън и приятелката му бяха приключили с храната, защото излезнаха от ресторанта.
След като се нахранихме, Блейк плати сметката и тръгнахме на разходка. Докато се разхождахме в парка, от една пейка тъкмо ставаха Джаксън и приятелката му. Видяха ни и Кейси го задърпа към нас.
-Да продължим разходката заедно? - попита Кейси, а ние с Блейк се спогледахме.
-Да, защо не! - отвърнах аз и продължихме да се разхождаме.
**Следваща сутрин
Накратко за снощи. Разходката мина добре, нямаше връждебни погледи. Беше 06:45 и трябваше да ставам за училище. Толкова ме мързеше, много ми се спеше. Станах и влезнах в банята. Взех си бърз душ, измих си лицето и зъбите и се върнах в стаята си.
Застанах пред гардероба и започна чуденето. Накрая реших да облека това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Застанах пред огледалото и нанесох малко спирала, гланц и сенки за очи. Изправих си косата и си наметнах раницата на една рамо. Не си взех яке, защото времето беше приятно и нямаше да ми е студено. Слезнах долу, на масата имаше чаша кафе, пари и бележка: "Скъпа, наложи ми се да излезна рано и ще се прибера късно, не ме чакай. Оставих ти пари за училище и довечера, ако искаш си поръчай пица!".
Взех чашата с кафето и парите и тръгнах излезнах от вкъщи. Щом заключих тръгнах към училище и отново започнах да размишлявам.
Не трябва да позволя Блейк да се привърже към мен, защото ще стане лошо. Не трябва да има нещо между нас, защото аз харесвам Джаксън. Чакай, чакай! НЕ! НЕ И НЕ! Аз не харесвам Джаксън, за Бога. Нали? Да, аз определено не го харесвам! Трябва ми още кофеин, защото съм сънена и дрънкам глупости!
Пристигнах до училище и видях, че Ребека и Мия се говорят за нещо на входа. Видяха ме и ми помахаха. Отидох при тях и както си знаех те започнаха с разпита:
-Как мина? - попита ме Мия.
-Добре!
-Братовчед ми добре ли се държа? - попита ме Ребе.
-Да!
-Добре, защото щях да го убия, ако не се беше държал добре! - каза Ребе и се засмяхме.
Влезнахме и се запътихме към стаята по Литература. Но преди това трябваше да отида до шкафчето си. Казах на момичетата да влизат, а аз ще дойда след малко.
Отворих шкафчето и в същото време това до моето се отвори. Сам? Съвсем бях забравила за него.
-Хей! - Поздравих го, а той ми отвърна със същото. - Как си?
-Добре, събирам си нещата.
-Защо?
-Заминавам за Англия с баща ми. - съобщи ми той и аз останах изненадана.
-Оууу! Ами да се надявам ли, че ще се видим пак? - попитах. Той повдигна рамене, затвори шкафчето си и тръгна. Добре, това беше тъпо.
Взех учебника по Литература и се запътих към стаята. Щом влязох отново имаше непознати за мен раници. Явно пак ще правим някакви проекти. Огледах добре стаята и забелязах, че сме с класа на Джаксън.
(Забравих да кажа, че аз, Ребека и Мия сме в един клас, а Джаксън, Алек, Оливър и Мат също са в едни клас. Блейк е в друга паралелка)
Вече свободни места имаше само до Мат и до Кейси. Изобщо не се чудих и се запътих към Мат.
Точно седнах и господина влезна.
-Така. Говорих с директора и той се съгласи на това, което предложих. Съединих ви двата класа и искам да правите проекти. Така както сте седнали, така ще бъдете. В група сте по двама, обаче понеже сте нечетен брой Кейси ще се присъедини към Ребека и Мия. Искам да изберете книга която и двамата сте чели и ви харесва и да разкажете подробно за нея, но и да кажете за ви харесва. Имали въпроси? - попита господин Шоун след като обясни, а ние поклатихме отрицателно глава. - Добре, може да започнете да обсъждате по коя книга искате да работите, но тихо моля!
Обърнах се към Мат и попитах:
-Някакви идеи?
-Ако можехме за сериали или филми, щях да предложа Мики Марс или Том и Джери, но за книги нямам никаква представа -засмя се той след изказването си, а аз го бутнах по рамото. - Добре де, сега сериозно! Ами Гордост и Предразсъдъци? - предложи.
-Да! Определено да! - отговорих и започнахме да мислим какво да напишем по нея.
**& Здравейте, сладки! Първо: Весела Коледа!😘❤🌲❄ Една глава за Коледа като подарък от мен! Обичам ви страшно много и ви Благодаря, че следите книгата ми!❤
