Miami: New Life

Our little secret

ГТТХ

След като Али ме "изгони" от стаята ни мислих какво да кажа на момчето, което ме чака долу... Как трябва да му обясня при положение, че ще се усложнят много неща?! Не искам да ме мрази... Докато размишлявах вратите на асансьора се отвориха и установих, че нямам много време за мислене. Започнах плахо да крача към задната градинка на хотела и съм щастлив, че е ограничен достъпа до хотела, заради нас и другите групи. Поне няма да излязат някои новини, които да ни напрегнат меко казано. Застанах пред стъклената врата на градината и забелязах Куки на една от беседките с гръб към мен и ръкомахащ нещо. Какво пак си говори това хлапе? Отворих и се запътих спокойно към момчето, което кара сърцето ми лека полека да се ускорява с всяка крачка. Бях точно зад него, когато си чух името от устата му, но нали съм непохватен се спънах в единственото стъпало и почти да се пребия, ако не бяха бързите рефлекси на голдито. Усмихнах му се неловко и се изправих от хватката му.

- Хей, мерси. - измрънках леко усмихнато.

- Внимавай, Те. Не може и не мисля, че има по-непохватно същество от теб. - нацупих се фалшиво и започнах да гледам тъжно. - Еййй, не се цупи. - започна да ме щипе по бузите.

- Кой е по-големия все още се чудя. - из коментирах и се засмяхме. - Хайде да седнем. - подканих го и седнахме с лице към входа, за да знаем, акоо някой влезе да си млъкнем, ако говорим за нещо лично, а то ще стане със сигурност.

Постояхме си в тишина няколко минути, докато всеки си обмисли думите и как да подходи, но Куки разчупи тишината.

- Извинявай, отново. Не разбрах много какво сторих, но пък може да ти се е насъбрало... - говореше малко забързано и съвсем, ама съвсем малко несвързано. Усмихнах се на сладостта му.

- Не се извинявай. Аз се извинявам, че съм ти се разкрещял. Ще излъжа, ако кажа ще не съм го мислил и не съм съжалявал за това. - обясних и млъкнах, защото можеше да изръся някоя глупост.

- Те... не мисли, че си направил нещо грешно. По-скоро се притеснявам за това, какво е станало, че беше така рухнал тогава. - и сега...

- Не е важно сега това. - избърборих бързо и усетих ръката му на моята. - Кукс, в-всичко е н-наред. - усетих притеснението и буцата в гърлото ми.

- Бих те оставил да решиш кога да ми кажеш, но пък съм разстроен да не би да съм направил нещо. - защо винаги познава. Макар че не направи точно нещо грешно. Свободен е да си говори и прегръща, която иска. - Явно съм направил нещо.