Miami: New Life

Denial

ГТК

Телефона започна да звъни, a аз просто нямаше как да се отърва от това да вдигна, особено след като видях, че е мениджърката ни.

- Кристофър, трябва да ставаш, защото стилистката ви очаква за последни проби. - обясни, а аз измрънках. - Нямаш време за оплаквания. Довлечи си задника, но с багажа си за Ню Джърси.

- Наистина ли мислиш, че съм го подготвил. - надигнах се от леглото и видях един куфар до гардероба си.

- Не си го мисля, но знам че Клариса се е погрижила. - извъртях очи.

- След час съм при вас. - затворих и метнах телефона на леглото, а аз се изправих да се оправя.

Не се учудвам вече на тези действия на Клариса. Откакто станаха онези събития преди 5 години, тя и аз се променихме много. И то по всички възможни начини. Макар и да имаме малки разногласия помежду си се търпим заради малкия разбойник. Да, правилно разбрахте, имам син от нея. И да, аз съм бащата. Колкото и да е било грешка всичко това между нас, сина ми не е виновен, за да го мразя. Всеки път отделям време и внимание да го видя. Даже наскоро се преместиха да живеят при мен, за да не бия три часа път почти всеки ден. С Клариса не сме в особено добри отношения, но е търпимо. Особено доста започнахме като се преместиха. Не че спим заедно и се чувстваме като семейство, а по-скоро си помагаме взаимно приятелски. Дениъл е много игриво момче и голям пакостник, но когато трябва си е послушен. За тези години много неща станаха. В началото даже не исках да виждам Клариса, а камо ли да чувам за детето й, но след време се съвзех. Мислех че тя е виновна за това с Алисън да се разделим, но истината е, че сам съм си виновен за всичко това. Даже когато разбрах, че е заминала не се учудих много, но кипнах, когато разбрах с кой е заминала. Остава и да се прави на баща на детето ми и вече не знам каква реакция ще направя. Не знам къде са, а и честно казано по-добре. Не искам да се изкушавам да ходя. На няколко пъти ме питаха дали искам да знам. Джони знае къде са от майката на Съни, но аз твърдо отказвам да знам каквото и да е за тях. Не искам да се връщам в миналото, където съм пълен глупак да я изгубя така тъпо и на всичкото отгоре да я оставя да замине за където и да е с него. Трябваше да се боря, но виждах, че не й помагам с действията си. Затова бях я оставил малко сама, да помисли над нещата, а тя реши да се махне от тук. Разбираемо... Докато се осъзнах вече бях пред сградата на лейбъла ни. С групата всичко е наред. Ходим по концерти и участия, получаваме награди и така. Малко съм дръпнат от тях. Опитват се да са същите, както преди и ме карат да правим някои лудории, но няма как да ми е напълно добре. Трябва да си призная, че животът ми е далеч от перфектен, но нямам право да се оплаквам.