Miami: New Life

Surprise

ГТА

След изтощителния двадесет и четири часов полет, най-накрая бяхме на летището в Маями. Поне бяхме наспани. Мама и татко би трябвало да ни чакат, защото уж така се бяхме разбрали. Само те знаят за пристигането ни, което е по-добре, защото ако някой друг знаеше, Крис досега да беше научил.

- Е, добре дошла у дома, Лини! - каза мама в ухото ми като ме прегърна.

След това прегърнах татко, а те после се поздравиха с Юнги, който малко беше... засрамен? Нормално, донякъде. Все пак не се виждат често. Накрая татко взе Кристи на ръце и излязохме от летището, качвайки се в колата на татко. Хубавото е, че той не си пада по малките коли и си е взел мини ван. Поне няма да се тъпчем. Трябва скоро да си взема и за мен, но няма да го мисля сега, защото това ми е първия ден тук. Не мога да повярвам. Включих си телефона и видях няколко пропуснати от Крис.

- Юнгс, може ли ти да звъннеш на момчетата, за да им кажеш че сме пристигнали, а аз ще звънна после на Крис. - кимна и извади телефона си.

- Сега ли ще му кажеш, че си тук? - попита, а аз кимнах. - Защо не се поизпоти малко. - погледнах го въпросително. - Измисли си причина да дойде до вас без да знае, че си тук? - замислих се.

- Това може да проработи, но какво да измисля? - отново изпаднах в мисли. Погледнах мама и татко. - Имате ли идея за това как да дойде Крис в апартамента без да знае, че сме тук? - зададох си въпрос, като гледах Кристи как играе на някаква игра на телефона ми.

- Може да е станало нещо в апартамента? - предложи татко, гледайки пътя пред себе си.

- Каква и защо не накарам вас, а него?

- Не сме в града? Все може да се измисли защо да не сме ние. - отговори майка ми, а Юнги се намеси.

- Кажи му, че има теч от някъде. Не е сложно. - предложи си идеята и той, а аз кимнах, защото донякъде беше доста добър план. Дано се зарадва колкото аз се вълнувам, че ще го видя.

- Супер. Звънни на Те и тогава ще говоря с Крис. - Юнги отново ми кимна, а татко тъкмо паркираше пред блока ни. - Тате, паркирай в гаража. Знае колата ви, може да се осъмни. - казах и всички слязохме от колата, взимайки куфарите, а татко откара колата в гаража.

Качихме се с асансьора и застанахме пред познатата ми врата. Нещо се е променило обаче. Но не знам какво. Извадих ключовете си и отключих, правейки път на останалите да влязат преди мен, а аз влязох последна. Наистина нищо не се е променило в него. Имаше някои дребни детайли като вази и така нататък, които майка ми е купувала, явно, но не е кой знае каква разлика. Също и покривалата на някои от мебелите, за да не се прашат, докато никой не живее тук. Но пък като знам и това не е било нужно, защото майка ми праща поне веднъж на две седмици чистачка, за да почисти. Показах къде е стаята на Юнги за престоя му и той си остави куфарите, а ние с Кристи отидохме в моята стая, за да си оставим нашите. Първото нещо, което ѝ хвана окото беше големия прозорец над леглото и това е нормално. На всеки мой гост, който е влизал тук първо там са му очите. Видях, че отново нищо не се е променило и се зарадвах, че няма да ми е толкова тъжно за Сеул. Освен момчетата, но какво да се прави. Не мога да ги събера в един куфар и да ги взема с мен. Не зависи от мен това. Слязохме в хола, където бяха татко и Юнги, опитвайки да си говорят, по-скоро да се разбират. И двамата са привърженици на музиката и композирането, така че поне не им е скучно. Мама пък беше в кухнята правейки кафета и чай. Кристи отиде и седна при татко.