Miami: New Life

Advice

ГТА

Утре по това време още ще пътуваме за Сеул. Днес изпратихме мама и татко с много сълзи. Ще ми липсват, но някой ден отново ще се видим. С Крис беше по-нормално. Бяхме доста силни и не показвахме много близост, а само се прегърнахме и си казахме "до другия път". Кристи си поплака повечко, защото искаше да остане с баща си още малко. Отново минахме през разговора, че ще се видим пак, а и ще се чува често с него по телефона. Това я успокои малко и си замълча за известно време. Сега стояхме аз и Джуни в стаята му, защото другите бяха решили да излязат като за последно из града и взеха Кристи със себе си. Аз вече се нагледах и реших да не излизам, а Джуни не беше много по разходките. Стигаше му максимум два пъти да излезе и това е. Не ме разбирайте погрешно. Би обикалял и да разглежда, но тези седмици е решил да се отдаде на четене или някакво хоби. Решихме да си правим компания, а той се зае с рисуване. Учудих се, но се справя с рисуването доста добре. Аз от своя страна седнах на дивана до прозореца и се загледах навън. Ще ми липсва ли това място? Ще искам ли отново да се върна? Ще има ли наистина следващ път? Ще се разделя ли с ежедневието си в Сеул? Ще взема ли окончателно решение? Все въпроси, а никакъв отговор. Или няма отговор или не искам да си призная отговора. Друг вариант няма.

- Нещо мъчи ли те? - запита приятелят ми, докато продължаваше да нанася нюанси на зеленото по платното.

- Не точно. - отговорих, гледайки през прозореца без да откъсвам поглед от движещите се хора по улиците. Кой за работа, кой за разходка, а трети за някакво събитие.

- Можеш да кажеш, нали знаеш? Добър съм в изслушването. Не се знае, може и съвета да ми е добър. - усмихнах се, виждайки в отражението на прозореца как се изпоцапа с боята.

- Имам дилема дали в даден скорошен или далечен момент да се върна отново в Маями при роднините си... - въздъхнах.

- Това е доста сериозна дилема. - кимнах и се замислих отново за нещата, които ме навестяват тези дни. - Кое те спира да решиш?

- Това е въпроса. Искам да се върна, защото искам да видя дали ще се получат нещата, както си ги мисля, но от друга страна се страхувам, че всичко може да е поредната пропаст за мен. Също така не ми се иска да ви оставя.

- Мисля че последното изречение повече те мъчи отколкото това с пропастта. - замлъкнах. Мамка му, добър е.