Miami: New Life

Въведение

ГТА

Годините си минаваха хем бавно, хем бързо. Зависи от настроенията ни. В началото, когато се разделихме с Крис, аз бях толкова депресирана (както вече знаете), но след известно време намерих опора от страна на Карлос. С него доста си помагаме и като цяло всичко се случи бързо. Родих моята сладка дъщеричка - Кристин, която изключително много прилича на баща си и толкова ми напомня на него. Вече е на пет годинки и е доста ината. Пф, няма на кой да се метне... Когато беше на три годинки беше нарекла Карлос "тати", естествено, той много се зарадва, но аз прекарах няколко часа в разговори да й обясня, че Карлос не й е истинския баща, но гледах да не я натоваря с всички тези новости. Тя естествено ме попита къде е баща й, а аз й казах, че е много надалече от тук. Не знаех дали ще се срещнат някой ден, но не знам на какво се надявам повече. Дали да се срещнат или не. Тя взе фамилията му, защото не исках да я свързвам с Карлос, макар че вече съм сгодена за него... Това се случи преди година на рожденният ден на Кристи. Аз бях в шок и приех без дори да се усетя, но после като се опомних хем бях решена да му кажа, че съм размислила, хем мислих как той беше до мен толкова години и ме подкрепяше във всички решения. Радвам се, че го имам и може би се самозалъгвам, че съм напълно щастлива с него. В крайна сметка се намираме в Сеул от около 4 години. Всичко беше ново за нас. Език не знаехме, но се справяхме някак, а и вече Кристи беше родена, а това означаваше гледане на малкото същество. Вече като навърши три годинки, аз започнах да я оставям на ясла и ходих по прослушвания за работа. От там се и запознах с Тае Хьонг, който е супер приятел и много забавно човече. А как само се разбирахме с два езика е просто голям смях. Аз на английски и с жестове, а той хем на английски, хем на корейски и просто... Смехотия. Решихме и двамата да си помагаме с езиците и в крайна сметка понаучих тук-там някои неща. Както и той. Запознах се и с групата му и просто онемях като ги видях. Всички са толкова сладки и задружни. Ходила съм на доста техни концерти и естествено помагах им за хореографии и научавах и от тях нови движения. Общо взето всички бяхме много щастливи от приятелството ни, особено Кристи, която все беше заобиколена от хора, които си играеха с нея. Някак си ми изглеждаше, че не й липсва толкова бащинска ласка. Получава доста внимание, но все пак ми липсва това чувство на пълноценно семейство. Кар се опитва да й помага с всичко, както и на мен с грижите и честно казано се справя. Даже доста добре. Приеха ме на работа във фирмата на BTS и аз се зарадвах, че ще работя с приятелите си. От мен се изискваше да им помагам с хореографиите и понякога даже да играя редом с тях по учасия, но приемах само, когато са близо до града или в града. Взимахме понякога и Кристи с нас, ако е много спешно да отида и в по-далечните градове в Южна Корея. Това си е предизвикателство. Кар пък от своя страна работи като главен мениджър във фирма за съвременни телнологии и технологии на бъдещето, което за него е доста интересно. Вече мина година от годежа ни и все още мислихме дали да правим сватба. Виждаше, че не съм сигурна за всичко това и ме разбираше. Казваше ми, че знае за чувствата ми към Крис и не бърза да бъде обикнат, но аз мисля че доста вече се забавих с това обикване. Минаха пет години, мамка му и аз все още го обичам като добър приятел, който е до мен. Това е. Да, целуваме се, но не усещам онази голяма искра, която имах при всяка целувка с Крис. Няма я тази огромна тръпка. С него доста пъти сме говорили за това и съм му споделяла, това което мисля за него, а той ми отговаряше, че няма проблем, а ИМА. Чувам се с родителите си от време на време и те бяха доста тъжни, че се местя толкова далече от тях, но им обещах, че някой ден ще се завърна. Естествено, обмислям да не е скоро, но пък ми се иска да ги видя вече. С баща ми се събраха отново и бях много щастлива от факта, че любовта им не е угаснала. Искаше ми се и аз да бъдя така с... ох... 

Е, това е въведението на историята. Надявам се да Ви хареса. 

Какво мислите, че ще стане, ако Алисън се върне в Маями?

Изненадващо на далече ли Ви се струва, че са отишли с Карлос? 

Според Вас, Крис как ли се е почувствал, след като е разбрал, че Алисън вече не е в града? 

Обичам Ви!!! ХоХо