ГТА
На другия ден след партито си прекарахме целия ден в разходки из града и гледане на филми вкъщи. След това дойде време и на вечерята, и на всички мрънканията, че утре ще заминаваме. Юнги се радваше от една страна, защото щеше да си почине в пълната си форма. Без мениджъри, без момчетата (не му пречат но така се изрази, за да ги подразни), без композиране, макар че със сигурност пак ще пише нещо. Не може без това си хоби. Хубавото е, че мениджърите им не ги спират от това, ако се нуждаят от някаква почивка, особено ако здравето играе важна роля.
След като всички бяхме готови с вечерята, решихме да лягаме, защото утре на всички ни е натоварено. На нас тримата с Юнги пътуване, а момчетата след като ни изпратят отиват на интервю, а след това ще снимат "Run BTS!". Тази вечер Куки реши да ми открадне дъщерята, за да прекара още време с нея, а Те дойде при мен, за да си почива, защото се нуждае от малко почивка.
- Те, има ли нещо, което те мъчи? - попитах докато бяхме легнали на леглото и се гледахме.
- Не точно... - това ми изпраща някакво дежа вю.
- Какво става? - отново зададох въпрос.
- Нуна... ще ми липсвате. - каза, но разбрах, че не е само това.
- И ти на нас, Те. И то много. Но хайде преди да замина да знам какво още те мъчи. - усмихнах му се окуражаващо, за да се реши да ми каже.
- Куки... каза ми, че много ще се радва някой ден да имаме дете... - усмихнах се.
- Кое те мъчи от това?
- Че не се знае дали изобщо ще стане това. Много бих искал да си осиновим някое бебе, но помисли малко... феновете... мениджърите... - хванаха ръката му, за да ме погледне и успокои.
- Те, някой ден може да е след години. Дотогава може и да няма проблем с фенове и мениджъри, защото може да признаете връзката си или даже да сте приключили с музиката. Нали не напълно, но да не е толкова голям фактор, както сега, защото всеки от вас ще има години на казарма. - обясних.
- Така е, но все пак това ме притеснява. - призна си. Приближих се повече към него и го прегърнах.
- Всеки има някакви притеснения. Не се тревожи. Всичко ще е наред. - казах над главата му с положена брадичка на нея.
Така замълчахме за известно време. Просто спокойна тишина докато някой не реши, че иска да каже още нещо. По едно време телефона ми звънна. Беше Крис. Те се усмихна и се отдръпна от мен, за да говоря, но му дадох знак да не излиза. Вдигнах.
YOU ARE READING
Miami: New Life
Fanfiction"Старата любов, ръжда не хваща." - казали са хората. Тя си пламти слабо и чака да избухне отново, което в повечето случаи вреди. Това не е учудващо за нашите герои - Крис и Алисън. Вече пет години откакто нито един не е потърсил отсрещния те таят на...
