Miami: New Life

The same hotel.

ГТА

Отворих лениво очи и погледнах за стотен път часовника. Мамка му, не минава това време... Ако се питате какво става... Става това, че не мога да спя, което е разбираемо от факта, че след около 13 часа започват наградите, а аз никак не се улеснявам като се умислям за това как ще протече всичко... Вчера на всичкото отгоре решихме да излезем, за да разгледат града момчетата и знаете ли на кой се натъкнахме??? Със сигурност се досещате и сте прави. Макар и от далеко да го зърнах, го познах. За тези години не се е променил изобщо, което не знам как да го приемам, но... знам само едно, ще ми е много трудно, ако се засечем на наградите и особено, ако трябва да говоря с него. Просто не знам как ще го приема всичко. Затова и сега съм под напрежение и не мога да заспя. Обърнах се и видях как Тае си поспива сладко и толкова много му завидях. Кристи ме помоли да отиде да спи с Куки и естествено нямаше как да й откажа. А и не отива при непознат. Тъкмо и няма да я будя при това положение, защото спи доста леко понякога. Реших да стана и да се разходя, защото знам, че няма шанс аз да заспя и даже обмислях варианта да отида във фитнес залата, за да се поразсея малко. Станах внимателно и отидох до шкафа ни за да си извадя един потник и горнище, за да не ми е хладно. Надолу си бях с клин, затова и не се преоблякох толкова, а и едва ли има кой да се разхожда като мен в 3 през нощта. Излязох внимателно, за да не събудя съкровището, което е в стаята ми и тръгнах по коридора. Качих се в асансьора и слязох в подземния етаж, където е фитнес залата. Започнах с пътеката като постепенно усилвах скоростта. Това ми помагаше за около 40 минути, но когато се загледах през прозореца на залата просто щях да падна от пътеката. Какво прави тук?!?! Не е възможно да е в този хотел нали??? Спрях пътеката и тъкмо щях да се обърна, когато видях как леко се обръща към мен, а аз се осъзнах и се обърнах веднага с гръб като видях Тае.

- Какво правиш тук, нуна? - благодарих на Господ, че той се появи и притичах към него като го прегърнах. Няма начин да ме познае, Нали? Все пак си промених външния вид...

- Не поглеждай навън, но ще ти кажа, че Крис явно е в този хотел и сега най-вероятно ни гледа, защото преди малко се обърна и ме видя, но се надявам да не ме е познал. А и се радвам, че си тук. - отделих се от прегръдката и му се усмихнах. - А защо си буден?

- Ами пробудих се и видях, че те няма иии накратко тръгнах да те търся и се озовах тук. А ти защо не спиш? - повдигна вежда, а аз само се усмихнах притеснено. - Заради него, нали? - сведох глава и кимнах. Обърнах се леко, за да видя дали е още там и установих, че го няма. - Хайде да излезем на чист въздух и да поговорим, ако искаш,а виждам, че имаш нужда. - хвана ръката ми и ме поведе навън. Не знам, но се радвам, че имам такъв приятел..