ГТА
Ежедневието се започва. Както винаги се събудих до Кар и се изправих, но в следващия момент бях дръпната обратно. Изкикотих се и погледнах Карлос.
- Добро утро и на теб, но трябва да ставам. - макар и малко сложни отношения с него си имам донякъде пълноценната връзка, или поне се залъгваме, но явно ни се получава.
- Не е задължително да бързаш, Тае ще те чака. - избоботи и целуна рамото ми, от което се напрегнах малко. Това често се случва... Колкото и време да мине явно винаги ще съм така...
- Знам, но не искам да карам момчето да чака, а и трябва да направя закуска на двете деца в дома ни. - затегна хватката около мен и измрънка.
- Не съм дете. И все пак искам закуска. - засмях се и се опитах да стана, но отново ме спря. - Но мога да получа и една друга закуска. - засмях се и го бутнах.
- Мечтай си. - изплезих му се и станах. Най-сетне.
Облякох халата си и се запътих към банята, за да се оправя. Както винаги измих косата си и я изсуших, а след това си измих зъбите. Хванах косата си на опашка и излязох, за да си избера дрехи за днес. Подбрах поредния черен клин, но този беше мрежест отстрани, стигайки до горната част на бедрата ми. Съчетах го с топ, показващ леко коремчето ми и стоящ по тялото ми. Да, за майка, не ми личи много. Но и кариерата ми изисква малко повече поддръжка на тялото и облеклото ми. Не се срамувам от дъщеря ми как се обличам, а и тя ми се радва. Всеки път казва как не съм като майките на връстничките й, които били облечени странно. За нея странно е да са навлечени през лятото като за буря, а и да са като монахини. Хаха, деца. Не я разбирам много. Тръгнах надолу по стълбите и завих по коридора за стаята на малката ми принцеса. Когато влязох видях Карлос гушкайки Кристи. Как не отразих, че не е в стаята ни? Изкикотих се и тръгнах към леглото.
- Слънчице, трябва да ставаш. - погалих я по главичката, а тя се усмихна.
- Мамо, може ли още малко да постоя с тати Карлос? - стана ми мило, а и видях Кар се усмихна щастливо като го нарече така. Знам, че му харесва много, макар че не е негова дъщеря. Приема я като своя и съм щастлива за всичко.
- Полежете още, докато направя закуска, а след това очаквам татко ти да те приведе в приличен вид за детската градина. - целунах я по челото и тръгнах към кухнята.
YOU ARE READING
Miami: New Life
Fanfiction"Старата любов, ръжда не хваща." - казали са хората. Тя си пламти слабо и чака да избухне отново, което в повечето случаи вреди. Това не е учудващо за нашите герои - Крис и Алисън. Вече пет години откакто нито един не е потърсил отсрещния те таят на...
