Miami: New Life

Travel

ГТА

Седмиците се нижеха и оставаха две седмици до наградите. Като цяло нищо специално не се случи през тези седмици. Повечето време прекарвах в залата с момчетата, а след това се отдавахме на релакс и игри с Кристи. Карлос, както винаги е зает, но не се оплаквам. Това ми помогна да си помисля добре за Ню Джърси. Мисля че изобщо нищо грешно не съм сторила, за да се крия. А даже се питам, защо го правя? Крис е минало и настоящето ми е в пъти по-добро... Както вече разбрахте, най-вероятно, с Кристи ще прекараме седмица и половина с момчетата в Ню Джърси и ще се насладим на моментите. Може да ви се струва, че е много време за едни награди, но пък мениджърите се съгласиха на малка ваканция там, а и щели да организират някакво интервю докато сме там, за да не се налага пътуване и заради него до там, отново. Карлос настояваше да дойде, но му обясних, че ще се справим. Разбирам, че е притеснен, но няма за какво. Кристи се вълнува много, че ще се види с баба и дядо. Малко й подхвърлих, че може случайно да се натъкнем на баща й, но тя само кимна и ми се усмихна мило. Радвам се, че имам дъщеря, която ме разбира и с половин дума и не разпитва много. Но и да попита, няма да й се скарам. А сега се заех със задачата да опаковам малко багаж докато Кристи е на детска градина. Бях опаковала вече един куфар, но той беше само с нещата на Кристи, а сега ме чакаше багажа за спешни случай и принадлежности. С дете се пътува доооста трудно. Трябва да съм подготвена за всичко, което може да се случи. Усетих как някой уви ръце около талията ми и се обърнах. Срещнах усмивката на Кар и му отвърнах със същото.

- Почини си малко, Лин. - каза и я прегърна по-силно.

- Ще ме смачкаш, Кар. По-полека. - изкикоти се.

- Спокойно. Хайде ела малко да полежим, че после трябва да отида да взема Кристи. - хвана ръката ми преди да отговоря и ме повлече към леглото. Тупнахме се и ме придърпа пак към себе си. Нали знаете онова чувство за спокойствие и уют? Това чувствах винаги с Карлос, но не и онова пламващо чувство, което имате, когато ви прегръща човекът, който искате. Обичам Карлос, но не и така, както онзи глупак.... И жалкото е, че Кар е наясно и пак стои с мен вместо да си намери по-добра от мен. Колкото и пъти да му го кажа той спори, че за него съм най-добрата...

- Хубаво е малко да си отдъхна. Но ще имам още работа. - измънках.

- Аз ще ти помогна след като се върна с Кристи. Не се натоварвай толкова много. Това е едно пътуване... на което и аз исках да дойда... - намръщих се.