Miami: New Life

"You have 30 minutes."

ГТА

Е, вече официално сме в самолета, пътувайки към Сеул. Бях отново с Те за събеседник. Оставаха ни някъде около 10 часа до кацане. Поспах си в началото на полета, но след време се събудих хем от само себе си, хем от смеховете на Хоби и Куки, които играеха на някаква игра с Кристи.

След това си взех снакс от мини бара и вода. Седнах и видях как сладко спи Те, но след като се загледах си отвори светкавично очите.

- Да не си някое извънземно. Защо се събуждаш така? - засмях се.

- Ами може и да съм. Все пак, не напразно ме наричат така. - намигна ми.

- О, добре мистър Факти. - казах саркастично, но пак ме изби на кикот.

- Какво си взе? Дай и на мен. - посочи пакета със снакса ми.

- Няма пък, отиди си вземи. - видях как нарочно се нацупи и се обърна към прозорчето. Голямо хлапе е. Отворих пакета и му подадох. - Какво да те правя. - въздъхнах. Той от своя страна се обърна и му светнах очите набързо.

Започнахме да си хрупаме, но по едно време наруши тишината между нас.

- Дали Карлос си е тръгнал от апартамента? - запита се на глас, Те.

- Надявам се, защото не ми се разправя с него. - отговорих.

- Искам да е там. От една страна ми е интересно какво толкова ще каже, за да се защити. - замислих се.

- Най-вероятно ще ме изкара виновна, защото съм го разигравала толкова години,...

- Но не е познал с кой се захваща. - довърши ме.

- Така е. Все пак не съм го държала насила. Можеше по всяко време да си тръгне, ако му е дотегнало от мен. Не съм го спирала. - повдигнах рамене.

- Да. Дано не се прави на жертва много, защото ще ми кипне и ще го изхвърля без нищо навън.

- Трябва да те видя в тази светлина, за да го повярвам. - изкикотих се отново.

- За теб на всичко съм способен. Никой не закача моята нуна. - засмях се на сладостта му и продължихме да похапваме.

- Но, ако избираш между мен и Куки? - пошегувах се.

- Ще избера и двама ви. Много си зла обаче. Не можа ли да сравниш някой друг с тебе? - направи се на ядосан. Засмях се.