Miami: New Life

The gifts

ГТТХ (ТеХьонг)

Нещо ми пречеше да дишам още от сутринта и това не ми харесва. Като се има на предвид, че сигурно дори не е и сутрин. Опитах се да махна нещото от мен, но усетих как се затяга около врата ми. Отворих си очите, но беше лоша идея, защото явно не сме дръпнали завесите и ослепях да миг. Присвих очи и се огледах като видях лилавата коса на приятелката си. Ех, нуна. Усмихнах се и я погалих по косата.

- Нуна. - прошепнах уж да я пробудя. Погледнах часовника на нощното шкафче и установих, че е един след обед. Али се поразмърда и това беше огроооомна грешка. Защо мъжете сме устроени така всяка "сутрин"?! Стъписах се на едно място и само почнах на шепна. - Нуна! - нищо. - Нунааа. - отново нищо. - Нунааа! Моля те да се преместиш. - "прплаках" и получих само едно мрънкане от нейна страна.

- Ще се изправя, а ти иди с ерекцията си при Кук и се оправете взаимно. - стъписах се отново. Какво за Бога е ставало вчера???

- Какво имаш предвид? - казах притеснено, а тя се надигна и легна до мен.

- Не си спомняш нищо? - погледнах я притеснено и кимнах.

- Какво съм направил? Моля те, кажи ми, че не съм направил нещо, за което ще съжалявам.

- Ами не точно. - това не ме успокои. - Изпи доста след като бяхме в градината при рибките с Куки и Кристи. Повтарях ти, че пи прекалено, но ти не ме чуваше. След това Куки беше се заговорил с една от другите групи и ти беше меко казано раздразнен. Беше тръгнал към тях, но поне тогава успях да те спра. - и тогава ме връхлетя този спомен. Дано е нямало друго, но...

- Как така "поне тогава"?!

- Ами след това изпи още няколко чаши и ти се до повръща. Както си си помислил вече, отидохме в тоалетната и ти повърна, а след това се разплака. Няколко минути си повтаряше нещо, което не разбрах, а после изкопчих от теб разковничето на проблема.... - погледнах я въпросително.

- Какво искаш да кажеш? - не съм..., нали?

- Харесваш Куки, Те. Не отричай. Няма да има смисъл. - погледнах ръцете си и започнах да си играя с тях. Али протегна ръка и ме хвана за ръцете като си вдигнах главата и видях усмивката й. Защо се усмихва като се има на предвид какво е разбрала? - Няма да те съдя за чувствата ти, Те. Никога не се срамувай от това кой си и какъв си. А ти си уникално момче и всеки би ударил Джакпота с момче като теб. - не знам как да реагирам. - Искаш ли да продължа към лошата част или? - и ето тук ме закова на място отново. Али, спри с това!