ГТА
Когато влязохме в залата, където е партито, бях приятно изненадана колко красиво е направено. Не изглежда на партитата, на които съм била в университетските си години. Всяка маза беше спретната с бели покривки и вази с цветя, а столовите прилежно облечени също в бяло. Все едно сме на сватба а не на парти, но атмосферата беше уникална. Не беше много претъпкано и повечето хора се познавахме или по-скоро аз познавах тях, а те мен не, но това са подробности. Хаха. Ви се появи и ме хвана за ръка.
- Нека се забавляваме, както каза. Не стой сама. - задърпа ме към масата с всички видове алкохол.
- Не знам кое да си избера. - казах си честно, а той ми се усмихна.
- И аз така, затова ще пием едно и също. Кое предпочиташ? Вино или Уиски? - погледнах го игриво. - Уиски?
- Как позна?! - казах саркастично, а той наля в две чаши.
- Няма да прекаляваме, но и няма да се ограничаваме. - каза и си чукнахме чашите.
Започна някаква бавна музика и аз погледнах към дансинга, накъдето всеки се запътваше. Още в началото ли с бавни танци? Но пък по-добре, че после да пускат по-игриви. Те ме хванах отново, а аз го погледнах.
- Хайде, не приемам откази. - каза, а аз дори не обмислях да отказвам. Тръгнах след него с усмивка, а когато стигнахме на дансинга ме придърпа към себе си и ме хвана нежно за талията. Не отделяхме погледи един от друг и се усмихвахме. Харесва ми да прекарвам време с това момче. Всеки път се чувствам толкова спокойна и уравновесена. Започнахме да танцуваме и бяхме се унесли в танца си, когато някой или по-точно Крис... ни прекъсна. Погледнах го въпросително, а Ви затегна хватката си около мен. Погледнах и него и виждах загриженост. Обърнах се отново към Крис.
- Какво има, Кристофър?
- Мога ли да те отмъкна малко? - и смее да желае това?!
- Не може ли по-късно? Все пак виждаш, че Те е с мен. - казах и погледнах Те, като той го погледна многозначително.
- ТеХьонг, може ли само за малко да я отмъкна от теб? - Те ме погледна и разбрах, че не го разбра напълно. Казах му какво е имал в предвид на развален корейски, но ме разбра все пак.
- Нуна, сигурна ли си? - каза отново на корейски, за да не ни разбере отсрещния. Аз се замислих.
YOU ARE READING
Miami: New Life
Fanfiction"Старата любов, ръжда не хваща." - казали са хората. Тя си пламти слабо и чака да избухне отново, което в повечето случаи вреди. Това не е учудващо за нашите герои - Крис и Алисън. Вече пет години откакто нито един не е потърсил отсрещния те таят на...
