Miami: New Life

Um...S...

ГТК

Почти не съм мигнал тази вечер и не можех да си обясня защо... Да речем, че е заради наградите, но не мисля, защото досега не съм се притеснявал преди каквато и да е изява или награди и т.н. Доста обикалях хотела и не знаех какво да правя, но поне си по размишлявах малко. На няколко пъти се засичах с едно момиче, но така и не я видях много добре, а и приятелят й явно все е около нея. Поне него познах. Ви от BTS. Доста ми е интересна приятелката му. Някак ми е позната, но не знам от къде... Дано да я видя на наградите. Там може би ще се сетя нещо за нея. Боже, какво си мисля... Защо изобщо мисля за нея? Не е кой знае какво! Обикновено момиче. Вече наближаваше 11:00ч. Така, че трябва вече да ставам. Твърде много се излежавах вече. Оправих се за обяд, защото със сигурност всички сме пропуснали закуската и реших да звънна на Ерик, за да видя дали е гладен все пак. Набрах номера му и зачаках.

- Крис, какво стана? - Крис? От кога ме нарича така?

- Ъм, чудех се дали искаш да хапнем? Или имаш планове? - странен е само с две думи от него...

- Амиии в Ню Джърси сме. Не е като да познавам целия град и да имам планове с някой, така че може да излезем... ИЗВЪН хотела и да се разходим отново и да хапнем. - какво му има на хотела?

- Защо не в хотела? Не ми се излиза изобщо отново около толкова хора и да срещаме пак феновете. - радвам им се, но понякога ми идва в повече. Не ме разбирайте грешно.

- Просто искам да се разходим малко или де да знам. - крие нещо.

- Нещо станало ли е?

- Не, Крис... Какво да е станало? Може да съм напрегнат заради наградите... да, наградите. Може ли да поизлезем малко, да хапнем и после да се върнем да се приготвяме за тях? - със сигурност става нещо.

- Окей, няма да ти отказвам, но си личи, че не е това причината да се махнем от тук. Но, ще се направя на глупав. - засмяхме се и се уговорихме къде да се чакаме. Облякох коженото си яке, обух се, напръсках се с парфюм и тръгнах към фоайето на хотела.

Изчаках асансьора и когато се отвори видях същото момиче от вчера. Макар че сега беше с маска и слънчеви очила, успях да я позная по косата. Не всеки ден виждам момичета с розово-лилави коси. Видях че и тя е за фоайето и просто застанах в асансьора, чакайки да стигна до дестинацията си. Телефона на момичето звънна и ся само погледна кой е и вдигна.