50 нюанса заедно

chapter 23

Лавирах между двете платна, подминавах всички коли и камиони. Бяхме съвсем близо до езерото и имах усещането, че карам по водата. Не обръщах никакво внимание на ядосаните клаксони на шофьорите. Шон беше стиснал ръце в скута си и се опитваше да не мърда. За миг ми мина през ум, че го прави, за да не ме разсейва.

- Браво - каза след малко. Погледна назад. - Не го виждам.

- Точно зад НО сме, господин Мендес - чух гласа на Сойър през колоните.

„НО? Какво е НО?"

- Добре. Госпожа Мендес се справя много добре. Засега. Ако движението е все така спокойно, а ми се струва, че и пред нас няма много коли, ще слезем от моста след няколко минути.

- Добре, сър.

Прелетяхме край контролната кула. Погледнах стрелката на скоростомера. Все още беше на 120.

- Справяш се страхотно, Ана - каза Шон и пак се обърна да види какво става зад нас. За секунди тонът му ми напомни за първата ни... среща.

- Накъде да карам? - попитах уж спокойно. Усещах колата, чувствах се комфортно в нея. Беше истинско удоволствие да се кара. Тиха, лесна за управление. Не можех да повярвам, че карам толкова бързо. Скоростта не се усещаше, но пък да караш тази кола с такава скорост беше повече от лесно.

- Госпожо Мендес, отправете се към 1-5 и после на юг. Трябва да разберем дали доджът ще ви преследва през целия път - каза Сойър. Светофарът в края на моста светеше зелено. Слава богу! Профучах като ураган.

Погледнах Шон нервно. Той ми се усмихна окуражително, но в следващата секунда лицето му застина.

- Мамка му!

Пред нас имаше задръстване. Трябваше да намаля. Погледнах тревожно в огледалото и видях доджа.

- На десетина коли зад нас е.

- Виждам - каза той и погледна в малкото странично огледало. - Кой е тоя задник, по дяволите?

- Задник? - попитах. - Сигурен ли си, че е мъж?

- Може да е мъж, но може и да е жена - чу се гласът на Сойър.

- Стъклата са прекалено тъмни.

- Жена? - попита Крисчън.

- Ами например твоята госпожа Смит - подметнах, без да откъсвам очи от пътя.

Шон изключи телефона от хендсфрито и изръмжа: