50 нюанса заедно

chapter 37

С Прескот слязохме до гаража със сервизния асансьор, за да избегнем репортерите. Всички знаеха за арестуването на Джордж и за нахлуването му в нашия апартамент. Седнах в аудито и се зачудих дали и пред СИП няма да има папараци, като в деня, в който обявихме за годежа си.

Пътувахме мълчаливо. После се сетих да се обадя на Джим и на мама, за да им кажа, че сме добре и всичко е наред. За щастие и двата разговора бяха кратки и затворих точно преди да спрем пред СИП. Както и очаквах... Малка групичка фоторепортери бяха застанали в засада. Всички се обърнаха като по команда в мига, в който видяха аудито. Чакаха ме.

- Сигурна ли сте, че сте готова за това, госпожо Мендес? - попита Марио.

Първият ми импулс бе да побягна към дома, но това би означавало да прекарам целия ден с господин Бесен. Мислех, че му е нужно време, надявах се да започне да се успокоява и да погледне на нещата по-реално. Джордж беше в полицията. Шон трябваше да е щастлив. Но не беше. Отчасти защото твърде много от нещата, които се случваха, бяха извън контрола му, в това число и самата аз. Но точно сега не исках да мисля за това.

- Марио, нека минем през сервизния вход.

- Да, госпожо.

Беше един. Бях работила цяла сутрин. Някой почука на вратата. Беше Елизабет.

- Имаш ли минутка?

- Разбира се - отвърнах, изненадана от неочакваното й посещение.

Тя влезе, седна и отметна дългата си черна коса.

- Исках само да се уверя, че си добре. Шон ми каза да мина да те видя - добави и се изчерви. - Искам да кажа... след снощните събития.

Арестуваното на Джордж Пейтън беше навсякъде из вестниците, но никой не правеше връзка с пожара в Мендес Хаус.

- Добре съм - отвърнах, но всъщност не исках и да се замислям дали наистина съм добре. Джордж беше искал да ми причини нещо ужасно. Е, това не беше нищо ново. Опитал бе и преди. Но всъщност се притеснявах повече за ситуацията с Шон.

Хвърлих едно око да видя дали имам поща. Нищо. Все още нищо. Не знаех дали ако му пратя имейл няма само да разпаля допълнително гнева му.

- Добре. Ако се нуждаеш от нещо, ако мога да помогна с нещо, кажи ми.

- Разбира се - отвърнах.