50 нюанса заедно

chapter 5

Шон спря пред стаята с играчките.

— Сигурна ли си? — попита ме за пореден път с възбуден, но и тревожен поглед.

— Да — промълвих и му се усмихнах плахо.

Очите му омекнаха.

— Нещо, което не искаш да правиш?

Неочакваният му въпрос ме изненада. Хрумна ми нещо.

— Не искам да ме снимаш.

Шон се вцепени и изражението му стана строго. Той наклони глава настрани и ме погледна замислено.

„Уф, мамка му.“ Мислех, че ще ме попита защо, но за щастие не го направи.

— Добре. — Шон се намръщи,усещах очите му върху себе си.

Остави кутията с подаръка ми върху скрина, извади айпода, включи го и махна към музикалния център на стената. Опушените стъклени врати беззвучно се отвориха. Шон натисна няколко бутона и в стаята отекна шум на мотриса в метро. После намали звука и последвалият бавен, хипнотичен електронен ритъм ни обгърна. Запя певица. Не знаех коя е, но имаше мек и в същото време дрезгав глас. Ритъмът беше отмерен, бавен… еротичен. „О, божичко!“ Музика, на която да се любиш.

Шон се обърна към мен. Аз стоях в средата на стаята, сърцето ми биеше бясно, кръвта пееше във вените ми и пулсираше — или поне така ми се струваше — в такт със съблазнителния ритъм на песента. Той бавно и небрежно се приближи към мен и подръпна брадичката ми, за да не хапя долната си устна.

— Какво ти се прави, Анастейжа? — измърмори Шон и леко ме целуна по ъгълчето на устата, без да пуска брадичката ми.

— Ти имаш рожден ден. Прави каквото ти се иска — прошепнах.

Той прокара палеца си по долната ми устна и челото му отново се смръщи.

— Да не би да си тук, защото смяташ, че на мен ми се иска да съм тук? — Думите му бяха изречени меко, ала погледът му ме пронизваше напрегнато.

— Не. И на мен ми се иска да съм тук.

Очите му потъмняха и станаха по-дръзки, докато преценяваше отговора ми. И сякаш мина цяла вечност, докато отново отвори уста.

— О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. — Гласът му беше нисък, възбуден. — Но да започнем с това да останете гола. — Той дръпна колана на пеньоара ми, който се разтвори и разкри копринената ми нощница, после се отдръпна и спокойно седна на страничната облегалка на кожения диван.