50 нюанса заедно

chapter 24

Отвори вратата и ми помогна да се изправя от скута му и да сляза. Започна да закопчава копчетата на джинсите си. Излезе, задържа вратата, за да се кача, и мина от другата страна. После включи блакберито и се обади.

— Къде е Сойър? — попита рязко. — А доджът? Как така Сойър не е с теб?

Слушаше внимателно. Явно говореше с Райън.

— Не я изпускай! — каза, затвори и ме погледна.

Значи беше жена! Ети? Лийла? Коя?

— Жена е карала доджа, така ли?

— Така излиза — тихо каза той. Устните му се свиха в тънка твърда линия. Беше много ядосан. — Хайде да се прибираме.

— А това НО? Какво значи всъщност?

Шон изкара колата от паркинга и я насочи към Стюарт стрийт.

— Съкращение от „непознат обект“. Райън е служил във ФБР.

— Във ФБР?

— Да.

— И къде е сега непознатият женски обект?

— На 1–5, кара на юг. — Погледна ме, очите му бяха мрачни. Само за няколко минути беше минал през три състояния — страст, спокойствие, тревога. Протегнах ръка и погалих бедрото му. После пъхнах пръсти между копчетата на джинсите му. Надявах се да оправя настроението му. Той свали дясната си ръка от волана и ме спря.

— Не. Не искам да катастрофирам на три пресечки от нас. А и ти едва ли искаш. — Вдигна ръката ми и целуна показалеца ми вероятно за да се извини за грубия си тон. Спокоен, студен, всяващ респект. Моят Петдесет. И за първи път от много време успя да ме накара да се почувствам като палаво и заинатено дете. Махнах ръката си, без да кажа нищо по въпроса.

— Жена значи?

— Очевидно. — Той въздъхна, зави към подземния гараж и набра кода. Вратата се вдигна и той вкара колата и с лекота я паркира на мястото й.

— Страхотна кола — казах.

— Да. И ми хареса как я караш. И най-вече ми хареса, че не я потроши.

— Можеш да ми купиш една за рождения ден.

Ченето му увисна. Докато слизах от колата, добавих:

— Най-добре бяла.

— Анастейжа Мендес, никога не спираш да ме изненадваш.