50 нюанса заедно

chapter 32

— Извинете ме, госпожо Мендес — каза той сконфузен при вида на… облеклото ми.

— А, Марио, здрасти… аз… такова… подстригвам Шон — запелтечих притеснено.

Марио обаче беше по-притеснен и от мен. Отвори уста да каже нещо, но се отказа и ми направи път да мина.

— След вас, мадам — каза вежливо, а аз бях придобила цвета на онзи червен мерцедес, специална изработка за подчинени. Беше адски неловко. По-неловко не можеше да стане.

— Благодаря — казах и побягнах. „Никога ли няма да запомня, че не сме сами?“ Влетях задъхана в банята.

— Какво има? — Шон стоеше пред огледалото, в едната си ръка държеше обувките ми. Всичките ми разпилени допреди малко дрехи бяха прилежно подредени на купчинка до мивката.

— Сблъсках се с Марио.

— Облечена така? — Стана му крайно неприятно.

„О, не!“

— Не е виновен той!

— Хм — каза той още по-начумерено.

— Нали съм облечена.

— По-скоро съблечена.

— Не знам кой от двама ни се уплаши повече. — Опитах се да отклоня вниманието му от по-сериозния проблем: — Ти знаеш ли, че той и Коно са… заедно?

— Разбира се, че знам! — засмя се той.

— И защо не си ми казал?

— Мислех, че знаеш.

— Не знаех.

— Ана, те са големи хора, живеят под един покрив, не са обвързани.

Изчервих се и се почувствах глупаво, че не съм забелязала.

— Е, да, така е. Но все си мислех, че Коно е по-възрастна от него.

— Да, по-възрастна е, но не много. — Шон ме погледна учудено. — Някои мъже харесват по-възрастни жени. — Усети се и веднага спря, очите му се разшириха тревожно.

— Това го знам — сопнах се.

Той ме изглед мило, с любов. Да! Моята техника за смяна на темата пак проработи, но подсъзнанието ми врътна очи. „Да, и на каква цена?“ Сега онази, чието име не се споменаваше в нашия дом, онази Смит, увисна като сянка между нас.

— Което ми напомня… — продължи той весело.

— Какво? — попитах. Грабнах стола и го обърнах към огледалото над мивката. — Сядай! — заповядах, а той ме изгледа благосклонно и развеселено и седна. Започнах да разресвам почти изсъхналата му коса.