50 нюанса заедно

chapter 26

— Джордж Пейтън? — попита изненадано Шон.

— Да, виж челюстта му. — Посочих снимката на екрана. — И обицата, и раменете. Освен това има същата фигура. Вероятно носи перука или си е боядисал или подстригал косата.

— Барни, чуваш ли? — Шон сложи телефона на масата и превключи на хендсфри. — Доста добре сте изучили външния вид на бившия си шеф, госпожо Мендес — каза крайно недоволен.

Намръщих се, но Барни ме спаси от необходимостта да отговарям.

— Да, сър, чух какво каза госпожа Мендес. Пускам в програмата за разпознаване на лица всички записи, в които го е уловила охранителната камера. Нека видим къде още се е размотавал тоя задник. Извинете ме за грубия език, госпожо Мендес.

Погледнах Шон. Вече бях сериозно притеснена.

Той не обърна внимание на думите на Барни. Гледаше вторачен снимката на екрана.

— Защо би направил такова нещо? — попитах.

Той сви рамене.

— Отмъщение, предполагам. Не знам. Кой може да каже защо хората се държат по един или друг начин и защо правят такива неща? Сега съм бесен, че ти работеше с него и освен това бяхте в доста близки отношения. — Устните му се свиха в онази твърда тънка линия и ръката му се стегна около кръста ми.

— Имаме съдържанието на харда му, сър — обади се Барни.

— Да, помня. Имаш ли някакъв адрес на Джордж ? — попита остро Шон.

— Да, сър.

— Свържи се с Уелч.

— Ще прегледам и всички охранителни камери в града и ще проследя къде ходи и какво прави.

— Провери каква кола кара.

— Да, сър.

— Барни може да прави всички тези неща? — попитах шепнешком.

Шон кимна и се усмихна някак засрамено.

— Какво има на драйва му? — попитах още по-тихо.

Лицето му стана по-сурово, напрегнато, той поклати глава и без усмивка и като през затворен цип на устата каза:

— Нищо особено.

— Кажи ми.

— Не.

— За кого е информацията. За мен или за теб?

— За мен — въздъхна той.