50 нюанса заедно

chapter 6

.....ме убиеш — измърморих.

— Смърт от оргазъм. — Той се засмя. — Има и по-лоши неща. — Но после явно му хрумна неприятна мисъл, защото едва забележимо се намръщи. Това ме натъжи. Протегнах ръка и го погалих по лицето.

— Съгласна съм да ме убиваш така когато пожелаеш — прошепнах. Забелязах, че е гол и готов за действие. Когато повдигна дланта ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, се наведох, обхванах лицето му в шепи и притеглих устата му към своята. Шон леко ме целуна, после спря.

— Ето какво искам да правя — измърмори и се пресегна под възглавницата си за дистанционното на музикалния център. Натисна един от бутоните и в стаята отекнаха тихи акорди на китара.

— Искам да те любя — каза Шон и ме погледна. В сивите му очи пламтеше искрена обич. Един познат глас тихо запя в далечината „Когато за пръв път видях лицето ти“. И устните му намериха моите.

Когато мускулите ми се свиха около него и отново свърших, Шон се разпадна на части в прегръдките ми и отметнал глава, извика името ми. После силно ме притисна към себе си и останахме седнали в средата на грамадното му легло. И в този момент — този миг на радост с този мъж на тази музика — силата на моето преживяване тази сутрин тук с него и всичко случило се през последната седмица отново ме връхлетяха, не само физически, но и емоционално. Всички тези чувства ме завладяха напълно. Бях ужасно влюбена в него. За пръв път започвах да разбирам как Шон възприема моята безопасност.

Спомних си вчерашната злополука с вертолета, потръпнах и очите ми се насълзиха. Ако нещо се случеше с него… обичах го невероятно много. Сълзите потекоха по бузите ми. Шон имаше страшно много страни — неговата мила и нежна страна, неговата груба страна на доминант („Мога да правя каквото ми скимне с теб!“), всичките му петдесет нюанса. И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим.

— Ей — прошепна той, обхвана главата ми в шепи и ме погледна. Членът му още беше в мен. — Защо плачеш? — Гласът му бе загрижен.

— Защото невероятно много те обичам — отговорих.

Шон притвори очи като дрогиран, поглъщайки думите ми.