50 нюанса заедно

chapter 15

Гледах с ужас червените петна по гърдите си. Смучки! Навсякъде по тялото ми! Омъжена за един от най-уважаваните джентълмени в Щатите и със смучки по цялото тяло! Как не го бях усетила!? Изчервих се. Всъщност знаех много добре защо и как. Господин Оргазъм бе приложил върху мен всичките си сексуални умения.

Подсъзнанието ми леко надигна слънчевите си очила — онези с полумесеците, и зацъка възмутено с език, а моето друго аз, вътрешната ми богиня, падна на шезлонга в нокаут. Гледах отражението си и не можех да повярвам на очите си. Около китките ми имаше червени кръгове. Кожата беше ожулена. Погледнах глезените си. И там имаше охлузвания и прежулено. Изглеждах все едно съм претърпяла злополука. Огледах се по-внимателно. Напоследък тялото ми изглеждаше различно. Всъщност откакто се бях запознала с него… Беше някак по-стегнато и слабо, косата ми — по-лъскава и добре оформена, ноктите на ръцете и краката — лакирани, изпилени, веждите ми — почистени, с изящна линия. За първи път в живота си изглеждах така добре, с изключение на шибаните смучки.

Озверях от гняв. Как смее да прави такива неща! Никога досега не ми беше оставял смучки. Изглеждах кошмарно. Като някаква тийнейджърка. И знаех защо го беше направил. За да ме контролира, винаги да ме контролира! „Добре! Този път вече прекали!“ Подсъзнанието ми се бе изправило със скръстени ръце и готово за битка. Излязох от банята, без да го погледна, отидох до гардероба си, махнах халата, сложих си къси гащи и потник. Разплетох си косата, извадих четка и разресах възлите.

— Анастейжа! — викна той. Усетих тревогата в гласа му. — Добре ли си?

Не му обърнах внимание. „Дали съм добре ли? Не, не съм добре!“ Не и след това, което ми бе направил. Едва ли щях да съм в състояние да се покажа по бански до края на медения месец, камо ли да облека отново този бански, за който бе платил толкова много пари. Мисълта ме взриви. „Как смее? Ще му дам да се разбере дали съм добре.“ Треперех от гняв. Е, добре, и аз можех да се държа все едно карам тежък пубертет. Замерих го с четката за коса, обърнах се и излязох. Все пак си позволих да се обърна, за да се насладя на стреснатото му изражение, докато вдигаше ръце пред лицето си да се предпази. Четката се удари в ръката му и отскочи към леглото.

Излязох с гръм и трясък, тръгнах бързо по стълбите към палубата и оттам към носа на яхтата. Имах нужда от пространство. Трябваше да се успокоя. Беше тъмно, а въздухът — свеж, ароматен и успокоителен. Топлият бриз пръскаше ухание на жасмин, на бугенвилия — цялото крайбрежие бе обсипано с това прекрасно цвете. Миришеше на Средиземно море. „Феър Лейди“ плаваше грациозно по спокойните кобалтови води. Опрях лакти върху дървения парапет и се загледах в блещукащите светлини по брега. Поех дълбоко въздух. Влезе като балсам в тялото ми и напрежението бавно започна да се уталожва.