PART 6

142 11 0
                                    

През целия час по история,протежето на Лиам, Найл  не откъсна поглед а си от мен. То не беше гризане на устни, то не беше пускане на ръце, то не беше чудо. Може би кучките от моя клас щяха да си умрат някой от „келешите на Лиам“ да седне до тях, но аз съм погнусена от тях. Вкарваха всяко момиче от училището в леглото си, а после дори не им помнеха имената. Някой от неговата  групичка бяха „обвързани“, но мисля, че това беше само за повдигане на славата им в училище, но както и да е. След часа гледах възможно най-бързо да се изпаря от стаята. Ели ме изчака до врата, хвана ме за лакътя и ме задърпа към коридора.
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВЕШЕ НАЙЛ ДО ТЕБ?????-изпадна в истерия
- Да отидем да го питаме, защото и аз нямам никаква идея!- отговорих раздразнено.
- Добре де, извинявай!- извини ми се и направи мили очи, за да и простя
- Ела тука, поничке- казах и я придърпах в една мечешка прегръдка
- Поничке? Защо отново на храна ме кръщаваш?- попита някак радостно.
- Защото ми се пие мока кафе и ми се яде поничка!- казах като намек, че ми се яде. Като казах преди, че не обичам кафе, така е, но мока кафе с шоколад е нещо което бихте искали да опитате.
- Тогава отиваме към….. Старбъкс!- направи героична поза и „полетяхме“ към кафенето.
Точно излизахме от двора на училището, когато господин Найл Хоран мина. Погледна ме, усмихна ми се и се обара. Господи прости ми за грешките, но каква грешка съм направила, за да го заслужа.
 Отидохме до Старбъкс, а човека на касата- привлекателно момче на около 20, светло зелени очи, кафява коса, не много дълга вдигната леко на горе, ми подари шоколадче, а на касовата бележка надраска номера си. Подаде ми поничката, кафето и шоколадчето и ми намигна. Дадох с триста и излязох от кафенето, където ме чакаше Ели.
- Какво стана?- погледна ме с изненада и отпи от чашата си .                                                                 - А не се притеснявай, нищо, само дето сладкото момче от касата, ми даде телефона си,и че всички момчета са збъркани.- казах го все едно това е най-обикновено нещо.


Така хора пак се извинявам, но просто не мога да измисля нещо по-дългно. Имам един въпрос и той е:
Искате ли да качвам по-къси глави, но по-начесто?

И пак се извинявам... 
Благодаря на хората следящи историята ми. ♥

MAYBEWhere stories live. Discover now