MAYBE

PART 8

На следващата сутрин се събудих от дразнещата аларма на телефона ми, която звънеше вече за 10000000 път. Станах с огромно нежелание. Тръгнах към банята, за да си направя сутрешните процедури.  Излизайки от банята се спънах в килима, който бях забравила, че е там политнах и се озовах забита по лице на земята. Станах и се отупах. Днес нямаше да бъде хубав ден, след като започна така. Взех от гардероба една черна тениска, тъмно сини дънки и тръгнах надолу по стълбите, стараейки се да не се озова по гъз на най-долното стапало.  Обух си кецовете, взех си една ябълка, парите и ключа за къщата и потеглих към училище.

Стигнах там 5 минути преди да почне часа, чудесно!  Заизкачвах се по стълбите към кабинета, по математика.  Стигнах малко преди госпожата, което ме успокои. Седах на последният чин, както винаги. Найл влезе заедно с Лиам и компания.  Помаха ми и тръгна към моя чин. Лиам и приятелчетата му погледнаха тъпо Найл.

- Как е?- попита Найл, усмихвайки ми се.

- Еми като не броим, че днес ми е лош ден, нищо особено. Около теб?- попитах с известно любопитство.

- Като гледам, май днес ще е интересен ден. –засмя се – Иначе и около мен няма нищо интересно.

 Госпожата влезе и всичко притихна, сигурно и едно листо да мръдне ще се чуе.

След часа всичко излязоха, но аз останах, защото някой некадърник ме бутна и в момента половината ми неща се въргаляха по пода. Събрах си нещата и излязох, а отпред ме чакаше компанията на Лиам.

- Ти нещо много се сближи с брат ни, а?- попита едно адски секси момче с британски акцент.

- За какво става на въпрос? Той дойде да ми се извини, не съм ходила аз да му търся сметка. Той днес седна до мен, да не мислите, че съм му направила магия, за да го карам да е около мен. Мисля, че не на мен трябва да ми четете конско, а на „брат ви"- Казах и потеглих надолу.

 Както каза Найл, днес щеше да е интересен ден, защото само до обеда вече се бях пребила около 3-4-ри пъти. След като приятелите на Лиам говореха с мен пред математиката, не съм виждала нито тях нито Найл. След обяд имах само още един час и се прибирах.

 След училище изчаках Ели пред едно кафене точно до училище. Там превиха уникално вкусни сандвичи.