MAYBE

PART 10

 Събудих се малко след 6 вечерта. Станах и отидох да светна лампата, и чак тогава разбрах, че стаята ми бе все едно е минало торнадо. Взех да оправям, но стигайки на средата, на стаята и се отказах. Беше голяма кочина. Оправих се за по-малко от 10 минути и отидох да вечерям нещо. Направих си сандвич „всичко, което намериш в кухнята". Баща ми седеше и гледаше някакъв мач. Отидох при него и седнах на фотьойла.

- Здравей миличка, как спа?- попита тате като отдели поглед от телевизора.

-Супер спах, мислех малко по-късно да изляза с Ели, нали няма проблем?- попитах бутайки остатъка от сандвича в устата си.

- Разбира се, че няма проблем!- отговори гледайки в телевизора и не откъсвайки очи от него.

 Станах, взех си чинията и я оставих на плота в кухнята. Отидох в стаята и започнах мигновено да си оправям стаята. Може би щях да извикам Ели да спи в нас. Изкопах си телефона и ѝ звъннах. Телефона ѝ даваше заето..... ама тя сериозно ли? Цял ден ли говори с някой. След не повече от 15 минути вече стаята ми придоби подреден вид. Седнах на стола до бюрото и отворих телефония указател. Чак сега разбирах колко малко човека познавам. Точно в този момент Найл ми писа.

„ Искаш ли да излезем да се мотам някъде?" беше написал. Това момче явно много добре чете мисли. След като го прочетох се усмихнах идиотски

„Разбира се. Мислех да излизам с Ели, но тя не си остави телефона цял ден."Оплаках се от Ели набързо  

„ Окей, след 5-6 минути пред вас" Отговори той.

  Какво? Пет минути? След като прочетох съобщението, взех възможно най-близките дрехи и се намуших в тях. Взех да си правя конска опашка и стана задоволителен резултат. Започнах да тичам в нас, за да си намеря обувките, след като ги намерих и след като ги сложих отидох при баща ми .

- Тате аз ще излизам- седнах намеквайки, че ми трябват пари

- Добре. Вземи си пари от якето ми- отговори той отново гледайки в телевизора, но този път бе сменил програмата и гледаше някакъв филм.

- Благодаря ти, тате.- целунах го по бузата и скочих от фотьойла. Тръгнах към закачалката до вратата, за да си взема якето и пари, и тогава забелязах, че телефона ми вибрира. Извадих го и видях, че Найл е писал.

„Пред вас съм. Нямаме много време малко по-бързо."