MAYBE

PART 16

Найл си беше тръгнал, а аз лежах в хола на дивана, преметнала единият си крак през облегалката. Звънях на Ели, но тя щеше да ходи със сестра си някъде. Защо познавах толкова малко човека. Момчетата от вчера едва ли ме помнят. С кой да изляза на вън? С Лиам? Пфф не, сигурно чука някоя, защото вчера не нямаше време. Явно ще си лежа в остатъка на деня. Бях си пуснала детската програма, когато чух телефона ми да вибрира на масичката пред дивана.
- Ало?- вдигнах на непознатият номер.
- Здравей Ана, аз съм Майкъл от купона вчера- засмя се леко- Мислех си дали искаш да излезем на вън, защото предполагам ти е скучно, а и сме се събрали няколко човека- усетих, че се усмихва.
- Ами добре, но къде?- станах с много труд от дивана и тръгнах с тромави стъпки към банята
- Ако искаш може да дойдем до вас?- предложи Майки
- Знаете къде живея?- това вече ме притесняваше
- Ами Найл ти е приятел и се предполага, че би трябвало да знае.-каза- Ейй смотаняк, нали знаеш къде живее Ана?- викна, сигурно на Найл- Добре след около 10 минути се ни изчакай пред вас!- и затвори.
Отворих гардероба си и извадих едни черни дънки, сива блуза с джобче от лявата страна и черните ми кецове. Взех си една раница и сложих в нея една жилетка, ако ми стане студено, пари, слушалките за телефона. Косата си я хванах на кок. Грабнах ключовете за къщата изгасих лампата и се изстрелях навън. Не стоях повече от 2-3 минути на вън. Пред мен се появи група от 5 момчета и 2 момичета. От момчетата познавах само Майкъл, Найл и Лиам, а момичетата не ги познавах.
- Здравейте- усмихнах се.
- Ооооо моята Дъгичка дойде.- втурна се към мен . Бях на 4-5 крачки от него, но той трябваше да тича към мен. Както и очаквах паднах на земята.
- Найл, ти си много тъпо пони!- намусих се, разтривайки лакътя ми.
- Пони, което обичаш!- показа белите си зъби. Цялата групичка се засмя.
- Айде влюбени понита, ставайте!- засмя се Лиам.
Станахме и тръгнахме надолу по улицата. Едното се казваше Калъм, а другото Люк. Двете момичета бяха София и Амелия. Бяха приятна компания. Говотеха си за всеобщи теми, а аз стоях и ги слушах, като от време на време се включвах в разговора им.
След три часа обиколка се прибрах на ръба на силите си. Беше 12 часа през нощта, а утре трябваше да ставам рано, за да си науча. Вдигнах блузата и късите панталонки, който използвах за нощница и си ги оставих на леглото. Отидох да си взема душ. След като излязох, обвих голото си тяло с една шарена кърпа и отидох да си измия зъбите. Излязох от банята и влязох в моята стая. Облякох си бельото, а отгоре импровизираната ми пижама.
Сутринта се събудих в 10 часа и започнах да си родвя в телефона. Нямаше никой на линия. Заключих го и го оставих на зарядното, защото вчера бях забравила. Взех си цялата раница и я метнах на леглото, за да не забравя да уча. Отидох да си направя закуска и видях така познатата ми бележка залепена на хладилника.
„Здравей миличка хх.
Днес е последният ден за този месец, а след това дългоочакваната едноседмична почивка. Та след днес ще съм си една седмица в нас..... Не знам защо ти оставих бележка, но както и да е. Целувки и до довечера хх"
Ето от къде съм наследила бръщолевенето за глупости. Направих си зърнена закуска и отидох обратно в стаята си. Отворих раницата си и я обърнах, за да изсипя цялото и съдържание. Взех учебниците си и ги подредих. Измежду тях падна писмото от най-добрата ми приятелка." Ана как може да го забравиш???" скарах си се вътрешно. Сега трябваше да уча, но щях да го прочета по-късно. Взех писмото и го оставих под телефона си.
След неуморно 5 часово учене бях пред умиране. Мозъка ми щеше да се пръсне. Както седях д средата на леглото, паднах назад и се сгуших във възглавницата.

Извинявам се, че качвам главата след толкова време, също се извинявам, че е кратка и скучна...... Другият път ще се реванширам. Благодаря ви, че я следите :3
Чувствайте се свободни да изразите мнението си :3