MAYBE

Part 19

    Бяхме от 3 часа на този купон и освен, че през няколко минути някой оставаше без вътрешности, нищо интересно не се случи.
Вече бях подпийнала и ми беше много забавно, но Господин „Чукам само загрорелки" се появи с Госпожа „Загорялка съм". Точно така Лиам и някоя там .
-Ана?- изненада се от това, че съм на партито на най-добрият му приятел.- Ти на всяко парти май присъстваш
-Кой реши да го каже... Лиам- засмях се на това което казах, не защото беше смешно, а защото вече бях изпила достатъчно алкохол, за да ми е замъглено малко съзнанието.
- Още от сега ли си почнала, Ана? Не дочака да дойда и да играем...Ццц
- Еми като имаш работа как да те викам- погледах към кучката до него- ако искаш идвай, но без тоз парцал.
- Моляя, кой ще наричаш парцал бе плъх такъв- започна да вика кучката- ти знаеш ли коя съм?
- Не ми трябва да знам коя си, за да знам, че си парцал!- усмихнах се мазно и поднесох чашата към устата си. Лиам дърпаше на някъде разярената си кукла. След дълги приказки между тях двамата,тя му удари шамар, той дойде да играем.
Пихме толкова много, че не помня колко пъти падах от дивана само, за да си взема още пиене. Ебавахме се с него вече 4-5 часа и почваше да ми се доспива. След като му го казах той стана и ме понесе на някъде. Явно не се бе напил толкова много, че да не се люшка.
На сутринта отново се събудих прегърната от Лиам. Беше толкова сладък. Косата му бе рошава, устните леко разтворени. Приличаше на голямо плюшено мече. След няколко не успешни опита да отделя главата от възглавницата се отказах и започнах да оглеждам стаята, а тя беше огромна. Огромното легло на което спахме беше пред един голям плазмен телевизор, имаше вграден гардероб, но май дрехите му бяха на пода отколкото в него, няколко фотьойла, който бяха разпръснати в стаята, а в дъното едно бюро. Стените на стаята бяха в тъмно синьо, а пък мебелите в черно и бяло.
Лежах така около 1 час и усетих, че спящата красавица се събужда с което затегна хватката около кръста ми.
- Добро утро!- каза с дрезгав, уникално секси, глас
- Добро утро и на теб!- казах на него и му се усмихнах.- Яде ми се много, но не мога да стана заради теб и шибания алкохол!
- Не е виновен алкохола, че не знаеш кога да спреш!- усмихна се, протягайки се- Вземи!- подаде ми чаша с един аспирин.
След като изпихме аспирина се запътихме към кухнята. Къщата беше перфектно изчистена. Тогава чак се усетих, че бяхме на купон в друга къща.
- Ъммм.... Лиам, как точно се озовах у вас? Спомням си, че бяхме на купон у Майкъл, а сега сме у вас....- казах докато се опитвах да си спомня
- Ами ти ми каза, че ти се спи и аз те взех на ръце и просто повървях малко по улицата и дойдох в нас.
-Аха ясно, а какво ще ядем ако не е тайна?- умирах от глад и не ми се занимаваше с нищо
- Ами мисля, че трябва да има нещо, изчакай!- след като ми каза това отиде до хладилника и извади цяла планина от палачинки. Бяха хвърлени поне 2-3 часа работа за това!
- Боже Господи, дай ги! – не можеш да им се наситя. Изядох една дузина от тях и вече бях наядена. Целия ден прекарах с него, защото не ми се тръгваше пък и щяха да мрънкат как са се напили снощи.
Гледахме един филм, но толкова ми се спеше, че се облегнах на Лиам и се заслушах в ритъма на сърцето му, което ми действаше като приспивателна песничка.

Авторска бележка

Здравейте... вече не знам с както да се извиня, че закъснях с около 3 месеца... Музата ми дойде в 6 часа сутринта, за това ето я и новата глава... Надявам се да ви хареса. И отново на истина се извинявам <3