MAYBE

PART 11

Хванах дръжката на вратата, но вместо да я натисна ръката ми се изплъзна и аз се залепих на вратата. Вторият опит бе по-сполучлив и се озовах от предната страна. Найл стоеше пред колата си и гледаше нещо в телефона си, след като ме видя се отправи към предната врата на колата, отвори я и аз седнах на седалката до шофьора. След мен и той се качи и тръгнахме.

Имах чувството, че нямаше идея къде отиваме, защото от приблизително 15 минути се въртяхме в кръг.
-Найл, защо се въртим в кръг?-попитах сдържайки да не се засмея.
-Казах, да се мотаем някъде, това не означава конкретно място- каза смеейки се. Очите му светеха, очарователно.- Предложи някое място на което искаш да те заведа.-съвсем спокойно.
- Аз ли? Та аз съм тук от съвсем скоро, не знам много места.- засмях се на себе си.
-Значи е решено. Ще те заведа на едно място което много малко хора знаят.- усмихна се.
-Трябва ли да се чувствам специална?-попитах, смеейки се
-Както искаш го приеми- и той се засмя.

След по малко от 10 минути бяхме спрели до едни храсти.
-Тук сме- заяви той и се усмихна като малко дете
-Храсти? Това ли трябваше да видя?- разочаровах се, но пак се засмях
-О, горкото глупаче, не храстите, а това зад тях- присмя ми се. На истина съм глупава.... Как не се сетих
-Добре, ти водиш гоподинчо- казах заспивайки се.
- Добре, госпожичке- засмя се и той- Първо, превантивните мерки.- хвана ме и сложи ръцете си на очите ми- Сега вече може да вървим.
Той ме водеше, но ме беше страх да не падна някъде. Вървяхме малко повече от 5 минути. След това спряхме. Свали си ръката си от очите ми. Пред нас стоеше едно езеро не много дълбоко ако мога да съдя от тук гледано. Езерото бе огряно от луната, а там където свършваше езерото започваха хълмове, който бяха по-тъмни от самото небе. Беше уникално. Стоях и съзерцавах гледката няколко минути. Когато отново се върнах на земята, Найл стоеше зад мен и изучаваше всяка част от лицето ми.
-Харесва ли ти?- проговори първи.
-Дали ми харесва, Боже това място е неземно.- не можеш да откъсна очи от пейзажа.
-Радвам се че ти харесва- каза усмихвайки се.
Потръпнах беше хладно, а аз тъпата си забравих якето в колата.Найл явно забеляза това и ми даде якето си.
-Нямаше нужда, сега на теб ще ти стане студено- казах
-Сложи го ще замръзнеш, мен ме устави мога и без яке.- сложи якето на раменете ми и се усмихна.
-Благодаря- усмихнах се топло. Седнахме и продължихме да съзерцаваме красотата пред нас.
Беше станало вече 5 часа и чакахме с последни сили да изгрее слънцето. Когато това стана, природата сякаш се събуди. Птиците, дърветата, езерото.
-Искаш ли да вървим?- попита прозявайки се
-Да- отговорих просто аз. Когато тръгнахме към колата този път не ми затвори очите, не че имаше нужда та аз едва гледах, а съм на училище след 2 часа. Когато Найл паркира пред нас , той слезе, а аз пред времето което му трябваше да дойде до моята врата свалих неговото яке. Той ми отвори вратата, а аз излязох.
-Чао Найл.- усмихнах му се
-Чао Ана- усмихна ми се.

Тръгнах към нас, но усетих, че някой ме прегръща. Какво по....? Потръпнах, но видях един рус кичур отстрани.
-Ъмм Найл,какво....- попитах, не че знам какво точно исках да кажа
-Мерси, че сподели цялата нощ с мен.- усмихна се. Обърнах се иго гушнах малко по-нормално. След това си казахме довиждане и всеки този път тръгна.