PART 20

35 3 0
                                    

      След около 2 седмици с Лиам си станахме много близки. Не съм ходила на повече пиянски купони, защото Ели замина за Европа на някакъв проект от училище, а Найл си беше намерил приятелка.
Седях и слушах музика в стаята си докато се чудех как да я разместя, защото вече не ми харесваше. След около 20 минути в местене на един шкаф, който беше ужасно тежък, не за друго, а защото ме мързеше да извадя всичките си джунджурии от него, получих някакъв ефект, но не ми харесваше да седи посредата на стаята и затова продължих усиленото бутане. Не може ли да направя някаква магия и да ги местя само с поглед? Ще бъде къде, къде по-лестно...
Часа бе станал 3. Като се има предвид, че местих около 1 час шкафа не съм правила нищо интерестно...  Лиам ми беше писал, но от музиката не съм го чула.
Лило : Хей
Лило: Обикновенно отговаряш веднага... Да не си сърдита?
Аз: Охо, размествах стаята, не съм чула от музиката имам нужда от помощ, да ти се идва?
Аз:  идва ли ти се на помощ?
Лило: Разбира се ще ти донеса храна( няма нужда даже да потам дали искаш, чета ти мислите)
Аз:хахах медиум... Донеси ми и нещо сладко и кока кола
Лило: нищо, че магазина е на една пряка от вас идвам

Чудесно щях да приключа все някога с заниманието ми. Събрах косата си в ужасно рошав кок и посъбрах изпадналите неща зад шкафа. След по-малко от 10 минути се звънна и отидох да отворя.
- Лиаммм- метнах се да го прегърна, не си мислете нещо, само като приятели.
- По-леко малка откачалко... Човече изглеждаш като клошар хахах- смееше се толкова уникално.
- Знам, но съм си в къщи и мога и по бельо да ходя- казах като взех плика от ръцете му и тръгнах към стаята си- вземи няколко чин.... БОЖЕ ГОСПОДИ ТОВА ТАКО БЕЛ ЛИ Е, ОТ КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ ЗНАЕШ...... ОБИЧАМ ТЕЕ- изпаднах в екстаз, та това ми беше любимото нещо, а той ей така ми го носи
- Мдам точно това е хахаха, преди време беше казала, че убиваш човек за Тако Бел и реших да ти взема- засмя се леко и тръгна към кухнята .... Той помни какво обичам, това момче ме учудва все повече и повече всеки ден.
След може би 4 часа местене на мебели стаята стана по-добре. Беше 5 през нощта, а ние седяхме и гледахме най различни тъпи работи. Както сме гледали по някое време съм заспала, както бях облегната на Лиам. Усетих някой да ме вдига от дивана и да ме носи, но нямах сили даже да погледна кой беше. В крайнасметка ме остави на леглото и легна до мен завивайки ни. 

Авторска бележка
ето я новата глава.... Историята ми имам чувството, че става като боза, вие какво ще кажете? Ще се радвам да изразите мнение <3
Приемам идей за нататък


MAYBEWhere stories live. Discover now