MAYBE

PART 5

След математиката имахме английки език, един от най-любимите ми предмети, часа в който може да спиш колкото си искаш е поне до като не свърши часа.  Отидох в кабинета и си седнах на един чин, сложих си  раницата на чина и си зарових лицето в нея.
    
 Ретроспекция :
- Мамооо ела с мен на катерушкатааа, не искам самаа!!!!- започнах да дърпам  майка ми по площадката.
- Добре миличка, само да си оставя чантата- каза майка ми и си остави чантата на пейката.
-Айде деее  мамоо, там има едни лоши момчета.- започнах да се оплаквам на мама.
-Идвам, идвам.- започна да тича, на високите токчета, който бе обула.
- АУУУУ мамоооооо, коляното ме болии- паднах и започнах да плача. Тя дойде до мен и се наведе.
- Миличка, нали  ти казах да не тичаш.- започна да ми се кара.
- Да- наведох глава и оставих двете сълзи да се стичат.
- Ейй Ана няма да плачеш. Само леко си се ожулила- усмихна ми се тя, избърса сълзите и целуна леко издраното коляно, след това стана  ми помогна да стана.
Точно в този момент всичко избледня, усещането за обич и топлина изчезна, образа на майка ми, всичко. Единственото което имах след смъртта ѝ бяха сънищата.
Бях заспала, на чина в час по английски. Събуждайки се усетих сълзите, който бяха текли по лицето ми. Усетих също и всички погледи, бяха забити в мен. Някой с голяма доза насмешка, а пък други със съжаление. До мен седеше Елизабет разтърсвайки ме да се събудя. Прегърна ме.
-Ана, какво стана? Добре ли си? Какво сънува- започна с потоците от въпроси.
-Ели спокойно, сънувах майка си, когато бях на 7 бяхме отишли на една детска площадка и там паднах и мама дойде да ме почисти, но ето ме тук и съм добре, е поне докато не се прибера в нас.- прошушнах в ухото ѝ.

След 3 месеца

 През последните 3 месеца дните минаваха еднообразно. Ставане, закуска, бързане за училище, прекарване на часовете в полумъртво състояние, прибиране в къщи където следва вечеряне с баща ми, домашни, филм и накрая лягане.Нямаше нищо интересно, освен може би, че се запознах доста от близо с това какво шибано копеле беше Лиам. За три месеца имаше доооста посещения при медицинската сестра. . Скоро беше Коленната ваканция. Оххх как обичах Коледата!! 
 Имах да пиша съчинение за утре, а все още седях в леглото и гледах Мечо Пух, да, точно така Мечо Пух! Изнизвайки се от леглото, падна доста борба със завивките, те ме теглят към леглото , а аз исках да изляза от него! Най-накрая победих подмолните завивки и отидох да си извадя от чантата тетрадката и една химикалка, метнах ги на леглото и отидох до кухнята за да си взема една чаша мляко с какао.
Къщата ни беше на един етаж и таван, за това нямах стълби за изкачване. Минавайки през хола видях баща ми заспал пред телевизора. Отидох до шкафа с одеялата и извадих едно, завих го и го целунах по челото.  Отидох в моята стая и се намърдах на леглото взех си тетрадката и започнах да пиша съчинението на тема 
„Приятелство“. Започнах да пиша, след около час- час половина свърших и малко по-късно си легнах да спя.
По едно време се събудих от пожарната аларма, взех си само сака с дрехи лаптопа и телефона, нямаше да ги оставя да изгорят. Тръгнах да тичам по коридора и малко по-късно бях на вън. Нямаше пламъци, нито  пушек! Какво по Дяволите става тук? След по-малко от минута излезе и баща ми. Сигурно пак е згафил с микровълновата!
-Тате, какво стана?-отидох при него и го гушнах. Чак тогава забелязах, че кълките ми бяха на показ
- Ами забравих си закуската в микровълновата….- както и очаквах, цялото ми семейство сме каръци….тоест аз и тате.
- Пожарната не трябваше ли вече да е тук?-попитах тършувайки за якето ми. За сака, той беше нещо което винаги беше готово с дрехи заради случката с мама и без това бяхме каръци всички. След не по-малко от 10 минути пожарната дойде и въпреки, че нямаше нищо за гасне те влязоха и „загасиха“ микровълновата ни, почивай в мир микровълнова, малко по-късно си тръгнаха  като ни казаха да внимаваме, но това едва ли беше последната микровълнова, която умира при нас. Взех си нещата от улицата и се запътих към моето божествено легло.

 На сутринта се събудих от скапаната аларма. Станах и се запътих към шкафа извадих една блуза с панда на нея, светло сини леко продрани дънки и един суичър, облякох ги и се запътих към банята за сутрешните процедури. Взех си чантата и тръгнах към кухнята, видях, че тате беше направил закуска, явно пак беше в командировка, под чинията с палачинки пари и бележка. Взех една празна чиния и я сложих върху палачинките, за да не изсъхнат. Взех парите и бележката и отидох да си сложа обувките и излязох от нас. Точно в този момент пощальона оставяше писмата в кутията. Отидох на бегом до кутията и започнах да ровя в писмата, за да намеря писмото от моята най-добра приятелка Грейс. Май не ви казах за нея? Тя е момичето което постоянно ме прибираше у тях когато бях като зомби, ревящо зомби, когато имах нужда от подкрепа тя беше единствената ми опора, а и не само тогава, когато трябваше да ме измъква от наказанията ми в училище или да бъде наказана нарочно само, за да се седим заедно. Беше тук, близо до мен. Здраво опръскан с 3-4 тона парфюм и нацелуван с червено писмо над 762965 пъти, но беше при мен.
 Тръгнах към училището с бясна скорост, щях да закъснея….отново! Автобуса закъсняваше, просто перфектно! Защо не вземе и да почне да вали? ? Слава на Бога не заваля! Тръгнах с двеста, за да не закъснея за тъпия час по история. Защо по Дяволите ми се яде толкова много? Забравих да закуся! Влязох в кабинета по История и се настаних на мястото си.. След не повече от 5 минути цялата стая се напълни с хора. До мен седна едно от копията на Лиам. Усмихна ми се някакво супер мазното. Ма той какво правеше до мен? Имаше още 2-3 свободни места, тоя какво прави тук?

_____________________________________________________________________________
Така, съжалявам за огромното закъснение! Мисля, че главата стана добре, а може и да не е, както и да е. Следващата глава, този път ще е в срок, може да не е толкова дълга, но ще бъде в срок ♥ 
П.С. Весела Коледа♥♥♥